— Не, и това не е вярно. Аз… обичам го. Като мой брат. И понякога се питам дали не е нещо… повече, но… не го обичам по начина, по който той ме обича.
Последните думи напуснаха устата й като пресеклив шепот.
— Обичала ли си го някога? По онзи начин?
— Не. — Тя обви тялото си с ръце. — Не. Не съм… Разбери, че… — За пръв път я виждах толкова неуверена в собствените си думи. Тя затвори очи, впивайки пръсти в кожата си. — Не мога да го обичам по онзи начин.
— Защо?
— Защото предпочитам жени.
За част от секундата тежко мълчание се разстла над ума ми.
— Но… ти спиш с елфи. Преспа с Хелион…
И на следващия ден изглеждаше ужасно. Измъчена и твърде незадоволена.
Не само заради Азриел, но и… защото това не беше нещото, което желаеше.
— Мога да изпитвам удоволствие. И с двата пола. — Ръцете й трепереха толкова неудържимо, че обгърна тялото си още по-плътно. — Но още от дете знам, че предпочитам да съм с някоя елфа, че ме привличат повече от мъжките, че имам по-дълбока връзка с тях, с душите им. В Изсечения град обаче… Там ги е грижа единствено за продължаването на рода, за сключването на съюзи чрез брак. Затова някой като мен… Ако се обвържех с когото аз изберях, нямаше да имаме потомство. Кръвта на баща ми щеше да изчезне заедно с мен. Знаех, че… че за нищо на света не мога да им кажа. Никога. Там обругават такива като нас. Смятат ни за егоисти, задето не полагаме усилие да продължим рода. Затова не споделих на никого. И тогава… тогава баща ми ме сгоди за Ерис, и… Плашеше ме не само идеята за брак точно с него. Знаех, че съм способна да надживея жестокостта му, студения му нрав. Бях… и съм по-силна от него. Но мисълта… мисълта, че ще ме заплодят като расова кобила, ще ме принудят да отдам най-съкровената част от себе си…
Устата й затрепери и аз посегнах към ръката й, която бе обвила около себе си. Стиснах я нежно и по пламналото й лице се зарониха сълзи.
— Преспах с Касиан, защото съзнавах, че и за него няма да значи нищо. Знаех, че само така ще имам късмет да се освободя. Ако бях казала на родителите си, че предпочитам своя собствен пол… Ти познаваш баща ми. Двамата с Берон щяха да ме вържат на брачното легло за Ерис. Буквално. Но ако бях покварена… е, тогава имах шанс за свобода. Виждах как ме гледа Азриел… знаех какво изпитва към мен. И ако бях избрала него… — Тя поклати глава. — Нямаше да е справедливо. Затова преспах с Касиан, а Азриел реши, че не го смятам за достоен, и тогава всичко отиде по дяволите, и… — Пръстите й стиснаха моите. — След като Азриел ме намери с онази бележка, закована в утробата ми… Опитах да му обясня. Но той побърза да ми признае какво чувства към мен и… Паникьосах се и за да го спра, за да не ми каже, че ме обича, просто се обърнах и си тръгнах, и… и след това нямах сили да му обясня. Нито на него, нито на другите.
Тя въздъхна пресекливо.
— Спя с мъже отчасти защото ми харесва, но… и за да не събуждам подозренията на околните.
— Рис не би го интересувало. Едва ли някой от Веларис би се възмутил.
Тя кимна.
— Веларис е… убежище за такива като мен. Онази кръчма… собственичката й Рита е като мен. Много от нас ходят там, без никой да разбере истината.
Нищо чудно, че почти живееше в онази пивница.
— Но тази част от мен… — Мор избърса сълзите си със свободната си ръка. — Тя остана на заден план, когато семейството ми се отрече от мен. Когато ме нарекоха курва и боклук. Когато ме нараниха така. Защото тези неща… те не бяха част от мен. Не бяха истина и не… не ме определяха. Не успяха да ме прекършат, защото… защото така и не достигнаха най-съкровеното местенце у мен. Дори не подозираха. И аз продължих да го крия… Крия го, защото… — Тя вдигна глава към небето. — Защото живея в страх, че семейството ми ще научи… и ще ме опозорят, ще ме наранят заради едничкото нещо, останало напълно мое. Тази едничка истина. Няма да им го позволя… няма да допусна да я унищожат. Дори да пробват. Затова и рядко… Чак по време на Войната намерих първата си любовница.
Тя се умълча за дълго, опитвайки да прогони сълзите си.
— Нефел и нейната любовница — вече съпруга — ми дадоха смелост да го направя. Толкова им завиждах. Не лично на тях, а заради… заради онова, което имаха. Откритата им връзка. Защото живееха сред народ, където това не беше грях. Но по време на Войната, когато прекосявах целия свят… Не виждах никого от дома ми с месеци. И за пръв път беше безопасно. Една от човешките кралици…
Приятелите, за които бе говорила с такъв плам, които бе опознала толкова отблизо.