По-добре от отявлена враждебност, но все пак Мор бе достатъчно разумна да не напада Кеир, при положение че още се нуждаехме от Мраконосците му. Най-вече, след като легионът му беше понесъл толкова тежки загуби при втората битка. Дори да се гневеше заради многобройните жертви, Кеир не казваше нищо, същото важеше и за войниците му, които не разговаряха с никого извън собствената си войска, освен ако не беше абсолютно належащо. Мълчанието като че ли беше за предпочитане. Инстинктът за самосъхранение на Кеир безотказно го подтикваше да държи езика зад зъбите си по време на стратегическите ни сбирки, както и да приема заповедите.
— Хиберн отлага сблъсъка — промърмори Хелион. — Защо обаче?
Надникнах към Неста, седнала заедно с Илейн до купите с елфическа светлина.
— Още не си е върнал липсващото парче от силата на Котела.
Рис килна глава, изучавайки първо картата, после и сестрите ми.
— Касиан. — Другарят ми посочи пълноводната река, лъкатушеща през Двора на Пролетта към вътрешността на острова. — Ако сега потеглехме на юг, право към човешките земи… би ли пресякъл реката, или би тръгнал на запад, за да я заобиколиш?
Касиан вирна вежда. Лицето му вече не бледнееше от болка — поне това ме радваше.
От отсрещната страна на масата лорд Девлон като че ли се канеше да изкаже мнението си. За разлика от Кеир илирианският военачалник най-спокойно даваше израз на презрението си към нас. Особено що се отнасяше до командирските решения на Касиан.
Но преди Девлон да се намеси, Касиан каза:
— Прекосяването на толкова широка река е опасно и би коствало много време. Дори да се ответряваме, ще е потребно да направим лодки или мостове, за да я пресечем. А толкова многочислена армия… Би било най-разумно да се отправим на запад, а сетне да продължим на юг…
С всяка следваща дума гласът му заглъхваше, а лицето му пребледняваше. Погледнах мястото, където се намираше армията на Хиберн сега — точно под величествената река. И къде се намирахме ние…
— Искал е да се изтощим, ответрявайки войските насам-натам — обади се Хелион, схванал идеята на Касиан. — В боеве. За да може в решаващия момент да нямаме сили да се ответреем отвъд реката. Ще трябва да вървим пеша и да поемем по дългия път, за да избегнем прекосяването.
Таркуин изруга.
— За да може той да се отправи на юг, спокоен, че сме на дни път от него. И да проникне в човешките земи, без да срещне съпротива.
— Можел е да го стори от самото начало — подхвърли Калиас, а моите колене започваха да треперят. — Защо сега?
Неста отговори от мястото си до съдовете с елфическа светлина.
— Защото със сестрите ми го унизихме.
Всички погледи се устремиха към нас.
Илейн долепи ръка до шията си. И пророни:
— Ще нападне човеците, ще ги избие само за да ни отмъсти?
— Убих жрицата му — процедих аз. — Ти открадна нещо от Котела му. — Обърнах се към Неста. — А ти… — Обходих с очи лицето на Илейн. — Това, че успяхме да те спасим, беше най-суровата обида.
Калиас изтъкна:
— Само безумец би впрегнал цялата си армия, за да отмъсти на три жени.
Хелион изсумтя.
— Забравяш, че някои от нас се биха във Войната. От личен опит знаем колко е умопомрачен. И че подобна постъпка е точно в негов стил.
Срещнах погледа на Рис.
Какво ще правим?
Той погали с палец опаката страна на ръката ми.
— Наясно е, че ще се втурнем след него.
— Бих казал, че залага твърде много на отношението ни към човеците — заяви Хелион.
Кеир изглеждаше готов да се съгласи с него, но в крайна сметка си замълча благоразумно.
Рис сви рамене.
— Ще изтълкува спасяването на Илейн като доказателство, че сестрите Арчерън имат влияние сред нас. Вярва, че те ще ни убедят да си занесем задниците на юг, и то по всяка вероятност към едно крайно неблагоприятно за нас бойно поле, на което да ни сразят…
— И какво, няма да го правим, така ли? — свъси вежди Таркуин.
— Естествено, че ще го направим — отговори Рис, изопна гръб и вдигна брадичка. — Ще ни превъзхождат числено, ще бъдем изтощени и едва ли ни чака щастлив завършек. Но това няма нищо общо с другарката ми или със сестрите й. Стената рухна. Няма я вече. Заражда се нов свят и трябва да решим как ще сложим край на стария, за да започнем отначало. Дали първата ни стъпка ще е да се примирим с изтребването на беззащитните. Дали сме такива. Не всеки от дворовете. А целият елфически народ. Ще обречем ли човеците да се борят сами?