— Аз… не знам как да го използвам…
— Ще се постарая да не ти се налага — уверих я и тревата изскърца под ботушите ми, щом пристъпих към нея.
Илейн претегли думите ми… и бавно сключи пръсти около ножа.
Касиан зяпна смаяно Азриел и ми стана чудно колко ли пъти сенкопоецът бе отстъпвал на друг бойния си нож…
Никога — отговори ми Рис, който в този момент закопчаваше собствените си оръжия до фургона. — На никого не дава да докосне дори ножа му.
Илейн вдигна очи към Азриел и погледите им се срещнаха. Ръката му се задържа още малко върху дръжката на ножа.
Картината се открои в съзнанието ми: прелестната сърна сред разцъфналата, бликаща от живот пролет. Застанала пред Смъртта, над чиито рамене се виеха сенки и нощни страхове. Светлина и мрак се преливаха между двама им. А ножът — единствена точка на съприкосновение помежду им.
Нарисувай го, като се приберем.
Натрапник.
Надникнах през рамо към Рис, който наближаваше малкия ни кръг в ливадата. Лицето му бе по-изпито от обичайното, напрежението беше очертало бразди около устата му. В тази секунда осъзнах — нямаше да имаме последна нощ заедно. Снощи… снощи бе последната ни нощ. А я прекарахме в ответряване…
Не мисли така. Не влизай в битка с идеята, че няма да си тръгнеш жива.
Погледът му беше остър. Непреклонен.
Ставаше ми все по-трудно да дишам.
Тази почивка е последният път, в който всички сме заедно един до друг, разговаряме.
Защото заключителната отсечка от похода ни… Тя щеше да ни отведе право до бойното поле.
Рис вирна вежда.
Тогава искаш ли да се шмугнем във фургона за няколко минути? Малко е тесничко с всички оръжия и провизии, но все ще се справим.
Шегата му беше предназначена колкото за мен, толкова и за него самия. Хванах го за ръката, осъзнавайки, че останалите си приказваха тихо. Мор беше дошла в тъмна броня, Амрен… Амрен също бе в илириански кожени доспехи. Толкова мънички, че сигурно бяха изработени за дете.
Не й казвай, но е точно така.
Устните ми се кривнаха в лека усмивка. Рис впери очи във всички ни, скупчени тук, насред окъпаната в слънце поляна, събрани един до друг, без да ни е свиквал изрично. Нашето семейство — нашият двор. Дворът на Мечтите.
Всички се умълчахме.
Рис погледна всекиго в очите, дори сестрите ми, погалвайки с палец опаката страна на ръката ми.
— Вдъхновяващата реч ли искате, или малко скептичната?
— Истинската — рече Амрен.
Той изопна рамене, прибирайки елегантно крила зад себе си.
— Вярвам, че всичко се случва с причина. Решена от Майката, от Котела или от някаква предопределеност, не знам. И не ме е грижа. Но съм благодарен за нея, каквато и да е тя. Благодарен съм, задето доведе всички ви в живота ми. Ако не беше… можеше да се превърна в долно копеле като онова, срещу което ще се изправим днес. Ако не бях срещнал един бъдещ илириански воин — обърна се другарят ми към Касиан, — нямаше да позная същинските дълбини на силата, издръжливостта, честта и предаността. — Очите на Касиан просветнаха ярко. Рис се извърна към Азриел. — Ако не бях срещнал един сенкопоец, нямаше да разбера, че е важно семейството, което сам си създадеш, а не онова, в което си роден. Нямаше да знам какво е да се надяваш истински дори когато светът ти нашепва да потънеш в отчаяние.
Азриел кимна признателно.
Мор вече плачеше, когато Рис й каза:
— Ако не бях срещнал братовчедка си, никога нямаше да науча, че светлината вирее и в най-тъмните кътчета на ада, че добрината може да покълне дори в свят на жестокост.
Тя кимна, бършейки сълзите си.
Очаквах Амрен да го среже някак. Но тя просто чакаше думите му, отправени към нея.
Рис й се поклони.
— Ако не бях срещнал дребно чудовище, трупащо бижута по-ревностно от огнедишащ дракон… — Всички се засмяхме приглушено. Рис се поусмихна. — Собствената ми сила щеше да ме е погълнала отдавна.
Той стисна ръката ми и ме погледна.
— И ако не бях срещнал другарката си…
Гласът го предаде и очите му плувнаха в сребристо.
Затова пророни по връзката ни:
Щях да те чакам още петстотин години. Хиляда. И дори само толкова време да ни е отредено заедно… Чакането си е струвало.
Той избърса сълзите, рукнали по лицето ми.
— Вярвам, че всичко се случи точно както е трябвало… за да те намеря.