Той попи следващата ми сълза с целувка.
Сетне каза на сестрите ми:
— Не се познаваме от дълго. Но вярвам, че и вие попаднахте тук, в нашето семейство, с причина. И може би днес ще я узнаем.
Рис пак огледа всички и протегна ръка към Касиан, който я пое и подаде свободната си на Мор. Мор подаде другата си ръка на Азриел. Азриел — на Амрен. Амрен — на Неста. Неста — на Илейн. А Илейн — на мен. Докато всички не се озовахме свързани в един кръг, съюзени по волята на съдбата.
Рисанд продължи:
— Ще излезем на онова поле и ще се примирим със Смъртта чак когато дойде да ни извлече към Отвъдното. Ще се борим за живота, за оцеляване, за бъдещето ни. Но ако Съдбата, Котелът или Майката са решили да не си тръгнем от онова поле днес… — Той вдигна брадичка. — Най-голямата радост и чест в живота ми беше да ви познавам. Да ви наричам свое семейство. И съм безкрайно благодарен, че получих това време с вас.
— И ние сме благодарни, Рисанд — обади се смирено Амрен. — Повече, отколкото можеш да си представиш.
Той й се усмихна едва доловимо, а останалите се съгласиха мълчаливо с думите й.
Рис наново стисна ръката ми и каза:
— Тогава да се постараем Хиберн да проклина деня, в който ни е срещнал.
* * *
Подуших морето дълго преди да зърнем бойното поле. Кралят бе избрал добре мястото.
Обширна, тревиста равнина се простираше чак до брега. И Хиберн беше разположил армията си на около два километра навътре в сушата.
Бойните редици се стелеха като тъмно одеяло чак до източния хоризонт. Откъм гърба им се издигаше каменисто планинско подножие — част от войската се беше изкачила върху някои от по-предните хълмове. Дори равнината сякаш се възвишаваше на изток.
Застанах до Рисанд на широкото било с изглед към полето. Сестрите ми, Азриел и Амрен бяха недалеч зад нас. На мержелеещата се фронтова линия Хелион, величествен със златната си броня и брулена от вятъра червена пелерина, нареди на войската си да изчака командата му за атака. Войниците се подчиниха, заемайки уговорените позиции.
Множеството пред нас… само чакаше сигнала, готово за настъпление.
Нямаше нужда да броя, за да се убедя, че вражеското войнство ни превъзхожда числено.
Касиан се приземи от небето с каменно лице и тлеещи Сифони, прекосявайки плоското било с няколко крачки.
— Кучият му син е превзел всеки изгоден сантиметър. За да ги разгромим, ще трябва да ги изтласкаме към планината. Но той несъмнено го е предвидил. И вероятно ни е подготвил всевъзможни изненади.
В далечината хрътките, родственици на нагите, започнаха да ръмжат и да вият. От глад.
Рис само попита:
— Колко време имаме според теб?
Касиан сключи челюсти и надникна към сестрите ми. Неста го наблюдаваше непоколебимо, Илейн съзерцаваше армията от малкото ни възвишение с пребледняло от ужас лице.
— Имаме на своя страна петима Велики господари, а той е един-единствен. Вие ще можеше да ни браните известно време. Но може и да не е в наш интерес да изцеждате силите си по този начин. Сигурен съм, че и той има щитове… и Котелът. Досега старателно прикрива пълната си мощ. Този път обаче ще я разкрие.
— По всяка вероятност ще използва магии — обадих се, осъзнала, че именно той бе обучил Амаранта.
— Увери се, че Хелион е нащрек — предложи Азриел, докуцукал до Рис. — Тесан също.
— Не отговори на въпроса ми — обърна се Рис към Касиан.
Генералът претегли с поглед безкрайната хибернска армия, а после и нашата.
— Ако нещата потръгнат зле… ако разбият щитовете ни, създадат хаос и използват Котела… Няколко часа.
Затворих очи. През това време трябваше да прекося цялото бойно поле преди нашата армия, да открия Котела и да го спра.
— Сенките ми го издирват — увери ме Азриел, щом отворих очи, явно прочел изражението ми. И стисна челюсти. При други обстоятелства той лично щеше да се заеме да го издирва. Разпери крила и отново ги прибра, сякаш ги изпробваше. — Но предпазните заклинания около него са мощни, несъмнено кралят ги е подсилил допълнително, след като ти ги разби онази нощ в лагера им. Може да се наложи да тръгнеш пеша. Изчакай битката да загрубее.
Касиан сведе глава и каза на Амрен:
— Ти ще разбереш кога е настъпил моментът.
Тя кимна отривисто и скръсти ръце. Стана ми чудно дали се бе сбогувала с Вариан.
Касиан плесна Рис по рамото.
— По твоя команда вдигам илирианците в небето. След това чакаме сигнал за атака.
Рис кимна отнесено, все още взрян в необятната армия.
Касиан понечи да си тръгне, но надникна назад към Неста. Лицето й бе твърдо като гранит. Той отвори уста, ала сякаш реши да не казва нищо. Сестра ми също не продума и Касиан се изстреля в небето с яростен размах на крилата си. Неста го проследи с поглед, докато не се загуби в далечината.