Знаех, че не говори за другата страна на бойното поле.
Крилата му заеха позиция за излитане.
И в тази секунда още един рог разсече света.
Дузина рогове се извисиха в съвършена, могъща хармония.
Рис застина.
Застина като статуя, вцепенен от величествения гръм на далечните рогове. Откъм изток — откъм морето.
Завъртя глава към мен, сграбчи ме през кръста и ме издигна в небето. Миг по-късно Касиан долетя до нас с Неста в ръце — сякаш и тя бе настояла да види.
И наистина… откъм източния хоризонт…
Не знаех накъде да погледна.
Към крилатите войници — десетки хиляди, — втурнали се право към нас високо над океана; към армадата, ширнала се под тях. По-голяма от тази на Хиберн. Много, много по-голяма.
Разбрах кои са в момента, в който покритите с бели пера крила на въздушните воини се проясниха пред очите ми.
Серафимите.
Легионът на Дракон.
А в корабите под тях — толкова много различни кораби, хиляди, от безчет народи — хората на Мириам. Но другите…
Откъм облаците се спусна Серафим с бронзова кожа и тъмни коси. Нотката на удивление в смеха на Рис ми подсказа кой лети към нас. Воинът кацна с широка усмивка на лице.
— Знаеш ли, можеше да ни поискаш подкрепление — провлачи елфът. Дракон. — Вместо да научаваме за цялата тази крамола от слухове и догадки. Но май пристигаме навреме.
— Ходихме да ви търсим, само че така и не ви намерихме — обясни Рис. В очите му проблясваха сълзи. — Това леко затрудни призива ми за подкрепление.
Дракон изсумтя.
— Да, досетихме се. Мириам отгатна защо толкова време не сте ни потърсили. — Удължените му бели зъби просветнаха почти ослепително на слънцето. — Преди три века имахме малко неприятности по една от границите ни и защитихме острова с магия. Затова всеки, който ни доближи, вижда само руини и просто си тръгва. — Той намигна на Рис. — Идея на Мириам. Заета от теб и града ти. — Дракон се понамръщи. — Но май излиза, че действа прекалено безотказно, щом отпраща и врагове, и приятели.
— Искаш да кажеш — поде тихо Рис, — че през цялото това време сте били на Кретея?
Дракон направи гримаса.
— Да. Докато… не чухме за Хиберн. Както и че Мириам отново трябва да се крие. — От Юриан. Лицето на принца се скова от ярост, но той плъзна изпитателен поглед към мен, към Неста и Касиан. — Да ви помогнем ли, или предпочитате да си приказваме тук?
Рис килна глава.
— На вашите услуги, принце. — Той надникна към армадата, устремена към хибернската войска. — Твои приятели?
Дракон кривна уста в усмивка.
— Твои приятели, бих казал. — Сърцето ми спря. — Има и от корабите на Мириам, тя ги предвожда, но повечето идват заради теб.
— Какво… — каза с остър и недотам въпросителен тон Неста.
Дракон посочи корабите.
— Срещнахме ги по пътя насам. Засякохме се на канала и решихме да слеем силите си. Затова и позакъсняхме, макар че им дадохме малко начален тласък.
Вятърът издуваше белите платна на корабите, тикайки ги все повече към вражеската армада.
Дракон потри челюстта си.
— Не знам как да ти предам накратко оплетената им история, но… — Той поклати глава. — Предвожда ги кралица на име Васа.
Разплаках се.
— Доколкото разбрах, я намерил…
— Люсиен — пророних.
— Кой? — свъси вежди Дракон. — О, елфът с металното око. Не. Той ги срещнал впоследствие и им казал накъде да тръгнат. И да побързат. Толкова са настоятелни притианците. Добре че поне ние вече се придвижвахме насам, за да проверим дали не се нуждаете от помощ.
— Но кой е открил Васа? — процеди със същия тон Неста.
Като че тя някак знаеше отговора.
Корабите на човеците ни доближаваха с всяка изминала секунда. Толкова много — толкова, толкова многобройни, плаващи под всевъзможни флагове, които вече започваха да се избистрят пред елфическото ми зрение.
— Нарича сам себе си Принц на търговците — обясни Дракон. — Разбрал що за предателки са простосмъртните кралици още преди месеци и оттогава гради независима човешка армия, с която да се опълчи на Хиберн. Успял да намери кралица Васа и заедно събрали тази войска. — Дракон сви рамене. — Каза ми, че трите му дъщери живеели тук. И години наред предавал доверието им. Но този път нямало да го позволи.
Корабите от предната линия на човешката армада се проясниха в далечината, както и златните букви по корпусите им.
— Кръстил е трите си лични кораба на тях — допълни с усмивка Дракон.
И ето че начело плаваха…
„Фейра“.
„Илейн“.
А онзи, който предвождаше атаката срещу Хиберн, летейки неустрашимо по вълните…
„Неста“.
С баща ми… с нашия баща на руля.