Другарят ми кимна и от огромната му паст се стече струйка кръв. Сетне наново се хвърли в касапницата.
Оставяйки командира и Хелион Заклинателя да се борят един срещу друг. Магия срещу магия.
Войници и от двете страни си плюха на петите.
И тъкмо когато Хелион изстреля магически лъч към командира, Котелът пак ме отнесе нанякъде, не откривайки плячката си на това бойно поле.
Ела — напяваше сякаш силата на Неста. — Ела.
Котелът долови мириса й и ме повлече стремглаво напред.
Пристигнахме преди краля.
Котелът застина на място пред горската поляна. Като че се усука около себе си и се приготви за атака досущ като змия.
Неста и Касиан стояха по средата на поляната. Генералът държеше меча си в ръка, а очите на сестра ми горяха с онзи вътрешен, неземен огън.
— Приготви се — пророни тя. — Идва.
Мощта, която Неста сдържаше…
Можеше да убие краля на Хиберн.
Касиан само щеше да отвлича вниманието му, докато тя го удареше.
Времето се забави, изкриви се… Тъмната сила на краля полетя като копие към нас. Към поляната, където мен нито ме виждаха, нито ме чуваха, където не представлявах нищо повече от късче душа, носена на крилата на черен вятър.
Кралят на Хиберн се ответря точно пред тях.
Силата на Неста се нажежи, а после изчезна.
Касиан не помръдна. Не посмя.
Защото Хиберн държеше баща ни пред себе си, опрял меч в гърлото му.
* * *
Ето защо бе погледнал към морето. Знаеше, че Неста ще го удари със смъртоносната си сила в мига, в който се появеше, а единственият начин да я спре беше с…
Човешки щит. Заради който би се замислила дали да атакува.
Баща ни беше оплискан с кръв, по-слаб от последния път, когато го бяхме видели.
— Неста — промълви той, забелязал ушите й, елфическия й облик.
Могъществото, тлеещо в очите й.
Кралят се усмихна.
— Колко любящ баща. Довел е цяла армия, за да спаси дъщерите си.
Неста не отвърна. Касиан стрелкаше очи по поляната, преценявайки всяка възможност, всеки ъгъл.
Спаси го — примолих се на Котела. — Помогни му.
Котелът не ми отговори. Нямаше глас, нито съзнание — само някаква първична нужда да си върне отнетото.
Кралят на Хиберн килна глава, за да огледа брадясалото, загоряло от слънцето лице на баща ни.
— Толкова много неща са се променили, откакто си потеглил от дома. И трите ти дъщери вече се елфи. Едната дори се омъжи за доста добра партия.
Баща ми просто се взираше в Неста. Без да обръща внимание на чудовището зад себе си. А накрая каза:
— Обикнах те в момента, в който за пръв път те взех в обятията си. И толкова… толкова много съжалявам, Неста. Моята Неста. Толкова съжалявам за всичко.
— Моля те — Неста се извърна към краля. Само две думи, сурови и дрезгави. — Моля те.
— Ти какво ще ми дадеш в замяна, Неста Арчерън?
Тя отново впери очи в баща ни, който клатеше глава. Ръката на Касиан потрепна, вдигайки леко меча. Нагласяше го в удобна позиция за атака.
— Ще ми върнеш ли онова, което открадна?
— Да.
— Дори да се наложи да го издълбая с нож по теб?
Баща ни изръмжа:
— Да не си докоснал дъщеря ми с мръсните си ръце…
Чух изпращяването, преди да осъзная какво се случва.
Преди да установя под колко странен ъгъл стоеше главата на баща ни. Как светлината в очите му се смрази.
Неста не издаде нито звук. Даже не трепна, когато кралят на Хиберн прекърши врата на баща ни.
Аз запищях. Запищях и се замятах в хватката на Котела. Замолих го да спре — да го върне, да сложи край на това…
Тялото на баща ни се свлече на поляната и Неста го проследи с поглед.
И както кралят бе очаквал… силата й угасна.
Ала тази на Касиан остана.
Стрели от ослепително червено се устремиха към краля, а Неста светкавично бе обгърната от щит. Касиан се хвърли в атака.
И когато генералът връхлетя краля, който се изсмя, сякаш нямаше нищо против да си поиграят малко с мечовете… Аз вперих взор в баща си, проснат на земята. В отворените му, незрящи очи.
Касиан отблъсна краля от тялото на баща ни с меча и магията си. Нямаше да го удържи дълго. Само колкото Неста да избяга, ако си наумеше.
Колкото аз да довърша онова, заради което най-близките ми жертваха живота си. Но Котелът не ме пускаше.
Макар и да опитвах да се върна на онзи хълм, където Амрен ме бе предала, беше ме използвала за своя лична цел…
Неста коленичи пред баща ни с празно изражение. Погледна в отворените му очи.
И ги затвори нежно. С непоколебими като камък ръце.
Касиан изтласкваше краля все по-надълбоко в гората. Крясъците му отекваха над поляната.