Сестра ми наново се втурна да вдигне Касиан, стискайки зъби. От гърлото му се изтръгна пресеклив вопъл.
— Бягай! — излая насреща й.
— Не мога — промълви тя с разтреперан глас. — Не мога.
Същото обяснение, което му беше дал и Рис.
Касиан изпъшка от болка, но разпери окървавени ръце, за да обгърне лицето й с длани.
— Не съжалявам за нищо друго в живота си, освен за това. — Гласът му се насичаше с всяка следваща дума. — За това, че нямахме достатъчно време; че нямах време с теб, Неста.
Сестра ми не го спря, когато той се понадигна и я целуна — съвсем леко. За толкова имаше сили.
После избърса сълзата, търкулнала се по лицето й, и пророни:
— Ще те намеря в отвъдното… в идния живот. И ще изживеем времето си заедно. Обещавам.
Кралят на Хиберн пристъпи на полянката. Около върховете на пръстите му се усукваше тъмна сила.
И дори Котелът като че ли застина от изненада — от изненада или от някакво… чувство, когато Неста погледна към краля, наближаващ с гибел, виеща се около ръцете му. А сетне сведе очи към Касиан.
И покри тялото му със своето.
Касиан замръзна, но след миг прокара ръка през гърба й.
Заедно. Щяха да си отидат заедно.
Предлагам ти сделка — заявих на Котела. — Предлагам ти душата си. Само ги спаси.
— Романтично — процеди кралят, — но не особено разумно.
Неста не помръдна от тялото на Касиан.
Кралят вдигна ръка. Чисто могъщество се вихреше като мрачна галактика в дланта му.
Знаех, че и двамата ще загинат едва за секунда.
Готова съм на всичко — продължих да умолявам Котела. — На всичко…
Ръката на краля започна да се спуска.
И спря. От гърлото му се изтръгна гъргорене.
За момент реших, че Котелът е отвърнал на молбите ми.
Но когато някакво черно острие се подаде от гърлото на краля, пръскайки кръв, осъзнах, че някой друг го бе сторил.
Илейн се промъкна от сянката зад него и забивайки Изповедника чак до дръжката в тила на краля, прошепна в ухото му:
— Да не си докоснал сестра ми.
Глава 75
Котелът сякаш замърка в присъствието на Илейн, а кралят на Хиберн се свлече на колене, дращейки острието, щръкнало през гърлото му. Илейн отстъпи крачка назад.
Докато се давеше в собствената си кръв, кралят впи смаян поглед в Неста. Голямата ми сестра скочи на крака.
И тръгна не към Илейн, а към него.
Тя хвана обсидиановата дръжка на Изповедника.
И бавно, като че се наслаждаваше на усилието… започна да върти острието. Не около оста му, а по-дълбоко във врата на краля.
Илейн се спусна към Касиан, който, макар и задъхан, се усмихваше мрачно, докато Неста въртеше и въртеше острието във врата на краля. Прерязваше плът, кост и сухожилия.
Преди решаващия тласък Неста погледна краля в лицето. Той още се мъчеше трескаво да избута острието от гърлото си.
И очите на сестра ми придобиха същото онова изражение, същия онзи блясък, който бях съзряла у тях, когато преди толкова много време го бе посочила с пръст, кълнейки се, че ще го убие. Сестра ми се позасмя, сякаш и тя си го спомняше.
После тласна острието, като че натикваше прът в огромно воденично колело.
Кралят облещи очи, а след миг главата му се търкулна от раменете.
— Неста — простена Касиан, пробвайки да се добере до нея.
Кръвта на краля плисна по кожените й доспехи, по лицето й.
На Неста обаче това не й пречеше. Тя просто се наведе, взе падналата глава и я вдигна. Вдигна я пред себе си и се вторачи в нея — в мъртвите очи на Хиберн, в зейналата му уста.
Не се усмихна. Само продължи да се взира и взира в трофея си.
Свирепо. Непоклатимо. Варварски.
— Неста — прошепна Илейн.
Неста примигна и сякаш проумя какво бе сторила, чия глава държеше.
Какво бяха извършили двете с Илейн.
Окървавените й ръце пуснаха главата на краля.
Чак когато тупна върху зеления мъх, Котелът явно също осъзна случилото се. Че Илейн… Илейн бе защитила крадлата. Илейн, на която бе дарил такива сили, на която толкова се бе възхитил, че беше пожелал да й даде нещо от себе си.
Ала нямаше да нарани Илейн дори в стремежа да си върне откраднатото.
Започна да се оттегля в минутата, в която Илейн забеляза трупа на баща ни на съседната полянка.
В минутата, в която изпищя.
Не.
Понечих да се спусна към тях, но Котелът беше твърде бърз. Твърде силен.
И ме повлече назад, назад, назад през бойното поле.
Като че ли никой не знаеше за смъртта на краля. А нашите армии…