Васа ме попита с мелодичен акцент:
— Ти ли си Фейра, Унищожителната на проклятия?
— Да — отговорих, долавяйки, че Рис слуша скришом от съседната стая, където другите гости започваха да се умълчават.
В очакване да вляза.
Васа стисна плътните си устни.
— Моите съболезнования за баща ти. Беше велик човек.
Неста, която тъкмо излизаше от всекидневната, спря, чувайки думите й. И измери Васа с поглед.
Тя от своя страна я удостои със същото.
— Ти си Неста — обяви тя и се запитах как ли я бе описал баща ни, за да я разпознае веднага. — Моите съболезнования и към теб.
Неста продължи да я наблюдава с неизменното хладно безразличие.
— Чух, че си убила краля на Хиберн — добави Васа и пак огледа Неста със сбърчени вежди, търсейки следа от воина, нужен за това, скрит вероятно под синята й рокля. Когато сестра ми не отговори, Васа просто сви рамене и се извърна към мен. — Беше ми по-добър баща от моя собствен. Дължа му много и ще почитам паметта му до края на живота си.
Погледът, който Неста впиваше в кралицата, бе достатъчен да попари тревата отвъд разбитата входна врата. И далеч не омекна, когато Васа попита:
— Можеш ли да унищожиш моето проклятие, Фейра Арчерън?
— Затова ли така лесно си склонила да дойдеш?
Половинчата усмивка.
— Отчасти. Люсиен намекна, че имаш определени умения. Някои от другите Велики господари също.
Баща му например — истинският му баща. Хелион.
Тя продължи, преди да смогна да отговоря.
— Не ми остава много време. Трябва да се връщам при езерото. При него.
При магьосника, който я държеше на каишка.
— Кой е той? — поинтересувах се аз.
Васа поклати глава и макар че очите й притъмняха, махна с ръка, повтаряйки въпроса си:
— Можеш ли да унищожиш проклятието ми?
— Не знам… не знам как да разрушавам подобни заклинания — признах. Лицето й посърна. А аз побързах да допълня: — Но… ще пробваме.
Тя се замисли.
— Тъй като армиите ни трябва да се възстановят, няма как да си тръгна веднага. Може би това ще ми осигури… вратичка, както се изрази Люсиен, за да остана по-дълго. — Тя отново поклати глава. — Ще го обсъдим по-късно. — Заяви. — Както и заплахата от другите кралици.
Сърцето ми прескочи.
Свирепа усмивка изви устните на Васа.
— Ще опитат да се намесят — обясни ми тя. — Да повлияят на мирните преговори. Хиберн ги е изпратил у дома преди битката, но не се и съмнявам, че те са го подтикнали към това решение. За да не пропиляват войските си тук.
— За да ги използват другаде? — включи се Неста.
Васа отметна гладката си коса през рамо.
— Ще видим. А вие мислете как да ми помогнете.
Изчаках да се отправи към всекидневната, преди да вдигна вежди заради заповедта й. Или не знаеше, или не я беше грижа, че и аз съм кралица.
Неста се подсмихна.
— Освен да ти пожелая успех.
Намръщих се, потискайки тревогата, която вече се зараждаше в стомаха ми, и попитах:
— Къде тръгна? Срещата започва.
— Защо да присъствам?
— Ти си почетният гост. Все пак уби краля.
По лицето й пробягаха сенки.
— Е, и?
Примигнах насреща й.
— Освен това си наша пратеница. Редно е да присъстваш.
Неста надникна към стълбището и чак тогава забелязах, че държи нещо в юмрук.
Малка дървена фигурка. Не можех да определя на какво животно е, но мигом разпознах дървото. Изработката.
Беше една от миниатюрните фигурки, които баща ни дялаше от дърво през годините, когато… когато не вършеше нищо друго. Вперих очи в лицето й, преди да е забелязала, че я наблюдавам.
Неста попита:
— Според теб ще постигнем ли нещо с тази среща?
От съседната стая ни слушаха толкова много елфически уши, че не посмях да дам друг отговор, освен истината.
— Не знам. Но съм готова да опитам. — Протегнах ръка към сестра си. — Искам и ти да участваш. Да останеш с мен.
Тя погледна изпънатата ми напред ръка. За секунда допуснах, че ще си тръгне.
Но тя я пое в своята и влязохме заедно в стаята, пълна с човеци и елфи. Двете части на този свят. Всички части на този свят.
Върховни елфи от всички дворове. Мириам и Дракон с тяхната собствена свита. Човеци от множество земи.
Множеството обърна очи към нас, когато с Неста прекрачихме прага, отправяйки се към мястото, където Рис и другите ни чакаха, наредени с лице към пълната стая. Потиснах студената тръпка, полазила ме при вида на съсипаните мебели, съдраните тапети, провисналите завеси. Ала и това беше по-добре от нищо.