Тихи сълзи на болка се стичаха по лицето й.
— Вече може да спреш.
Окървавеният камък тупна в тревата. Ръката й се беше превърнала в купчина натрошени кости, увити в съдрана кожа.
— Падни на колене и чакай някой да те намери.
Ианта коленичи и премазаната й ръка изцапа с кръв светлата й роба.
— Тази сутрин обмислях дали да не прережа гърлото ти — казах й. — Снощи също, докато спеше до мен. И всеки ден, откакто разбрах, че си предала сестрите ми на Хиберн. — Поусмихнах се. — Но това ми се струва по-удачно наказание. Надявам се да живееш много, много дълго, Ианта, без нито миг покой.
Погледах я още малко, завършвайки гоблена от думи и команди, който бях оплела в съзнанието й, после се обърнах към Люсиен. Той беше оправил панталона и ризата си.
Изцъкленото му око прескочи от нея към мен, а накрая и към окървавения камък.
— Думата, която търсиш, Люсиен — изчурулика измамно ведър женски глас, — е даемати.
Обърнахме се едновременно тъкмо когато Брана и Дагдан излизаха иззад дърветата с вълчи усмивки на лица.
Глава 10
Брана прокара пръсти през златистата коса на Ианта, цъкайки с език заради кървавото подобие на ръка в скута й.
— Накъде си тръгнала, Фейра?
Свалих маската си.
— Чакат ме на едно място — обявих на хибернските командири, долавяйки как небрежно заемат постове от двете ми страни.
— Нима имаш по-важна работа от това да ни помагаш? Все пак си положила клетва пред краля ни.
Време — печелеха време, докато Тамлин се върнеше от лова с Юриан.
Люсиен се отблъсна от дървото, но не застана до мен. Нещо като агония пробяга по лицето му, когато най-сетне забеляза откраднатата ножница на Тамлин и раницата на гърба ми.
— Не съм се клела пред никого — казах на Брана, съзнавайки, че Дагдан бавно напуска полезрението ми. — Свободна съм да ходя където и когато си поискам.
— Така ли? — отвърна умислено Брана и плавно спусна ръка до меча на хълбока си. Аз се завъртях леко, за да не попадне Дагдан в мъртвата ми точка. — Толкова старателни кроежи през последните седмици, толкова опитни машинации. Май изобщо не ти хрумна, че и ние вършим същото.
Нямаше да позволят на Люсиен да си тръгне жив от поляната. Или поне с незасегнат ум.
Явно и той се досети в същия момент като мен, проумявайки, че нямаше да ни разкрият всичко това, ако не разчитаха, че ще си остане тайна.
— Вземете Двора на Пролетта, щом искате — заявих без преструвки. — И бездруго ще падне.
Люсиен изръмжа. Не му обърнах внимание.
— О, така и възнамеряваме да сторим — увери ме Брана и измъкна бавно меча си от тъмната му ножница. — Но въпросът е какво да предприемем с теб?
Освободих с палец два от илирианските бойни ножове.
— Не ти ли стана чудно защо така те боли главата? Защо се чувате толкова слабо по една определена телепатична връзка?
През последните седмици силите ми наистина се изцеждаха толкова бързо, изнемощяваха все повече и повече…
Дагдан изсумтя и най-накрая заяви на сестра си:
— Давам й десет минути, преди ябълката да подейства.
Брана се изсмя, побутвайки с ботуш белезниците от син камък.
— Първо дадохме прашеца на жрицата. Камък гибелф, стрит на толкова ситно, че нямаше как да го видиш, надушиш или вкусиш в храната си. Трябваше да слага по мъничко, за да не заподозреш нещо. Пък и за да не смачка силите ти наведнъж.
Тревога стегна корема ми.
— Даемати сме от хиляда години, момиче — ухили се презрително Дагдан. — Но дори не се наложи да влизаме в съзнанието й, за да я склоним. Ти обаче… колко храбра постъпка само. Опита да защитиш всички тях от нас.
Съзнанието на Дагдан полетя като черна стрела към това на Люсиен. Аз издигнах щит помежду им. И главата ми — костите ми се сковаха от болка…
— Каква ябълка? — попитах едва.
— Онази, която изяде преди час — обясни Брана. — Отгледана в личната градина на краля и редовно поливана с разтвор на гибелф. Достатъчна е да потисне силите ти за няколко дни. Затова няма да ни трябват окови. А ти май си мислеше, че никой не е забелязал подготовката ти за бягство. — Тя отново изцъка с език. — Чичо ни много би се разочаровал, ако допуснем подобно нещо.
Откраднатото ми време изтичаше. Можех да се ответрея, но така им оставях Люсиен, в случай че той самият някак не успееше да се освободи с гибелфа в кръвта си…