— Всъщност ме притеснява спокойствието отвъд морето. Не събират войски, не привличат човешки съюзници. След нападението на Хиберн не чуваме нищо. Затова реших да проверя с очите си каква е причината. — Той перна с пръст носа ми и отново ме придърпа към себе си. — Тъкмо наближавах границата на земите им, когато долових, че връзката ни се пробужда. Знаех, че другите са по-близо до теб, затова изпратих тях.
— Не е нужно да ми обясняваш.
Той опря брадичка върху главата ми.
— Исках аз да дойда. Да те намеря. Да те доведа у дома.
— Е, при всички обстоятелства обичаш драматичните появи.
Той се засмя и дъхът му стопли косата ми, докато слушах как звукът отеква през тялото му.
Естествено, че бе действал срещу Хиберн, докато ме нямаше. Може би бях очаквала всички да си седят кротко на задниците цял месец?! Рис вечно кроеше планове, винаги беше една стъпка напред… Несъмнено беше използвал това време в своя полза. Хрумна ми да го разпитам, но точно сега, докато вдишвах аромата му, усещах топлината му… Щеше да почака.
Рис притисна устни към косата ми.
— Върна се у дома.
Тъничък, треперлив звук напусна тялото ми и кимнах с глава, придърпвайки го още по-плътно към себе си. У дома. Не само във Веларис, а навсякъде, където беше той, семейството ни.
Абаносови нокти погалиха стената в съзнанието ми — ласкаво, умолително.
Свалих щитовете си, за да го пусна, а той свали своите. Съзнанието му се уви около моето, също както тялото му ме обгръщаше.
— Липсваше ми всяка една секунда — пророни Рис и се наведе да целуне ъгълчето на устата ми. — Усмивката ти. — Погали с устни крайчеца на ухото ми и аз извих леко гръб. — Смехът ти. — Целуна шията ми, точно под ухото, и аз килнах глава, за да улесня достъпа му, сдържайки молбата си да вземе още от мен, и то по-бързо. — Ароматът ти.
Затворих очи, а ръцете му се плъзнаха по хълбоците ми и обвиха задните ми части, стискайки леко, докато целуваше гърлото ми.
— Звуците, които издаваш, когато проникна в теб.
Плъзна език по местенцето, което бе целунал, и един от същите тези звуци се изниза от гърдите ми. Рис целуна вдлъбнатинката на едната ми ключица, разтапяйки цялата ми същина.
— Храбрата ми, неустрашима, блестяща другарка.
Той вдигна глава и аз едва отворих очи. Да посрещна погледа му, докато ръцете му чертаеха лениви линии надолу по гърба ми, по задните ми части и обратно нагоре.
— Обичам те — промълви той.
И ако не му бях повярвала, то можех да го почувствам чак в костите си, в светлината по лицето му, докато изричаше думите…
В очите ми пак запариха сълзи и се отрониха, преди да смогна да ги спра.
Рис се наведе и ги изпи с устни. Една след друга. Както бе направил някога В недрата на Планината.
— Имаш право на избор — прошепна до едната ми скула. — Или да оближа всеки сантиметър от тялото ти… — Ръката му се плъзна към едната ми гърда, обикаляйки в мудни кръгове върха й. Сякаш имахме дни на разположение за това. — Или да влезеш във ваната, която вероятно вече е готова.
Отдръпнах се от него с вдигнати вежди.
— Намекваш, че смърдя ли?
Той се подсмихна и можех да се закълна, че душата ми подскочи в отговор.
— За нищо на света. Но… — Очите му притъмняха и страстта и шеговитостта напуснаха лицето му, докато оглеждаше дрехите ми. — Покрита си с кръв. Твоя и чужда. Реших като един примерен другар да ти предложа вана, преди да те обладая всецяло.
Засмях се и прокарах ръка през косата му, любувайки се на копринените черни кичури между пръстите ми.
— Колко съобразително от твоя страна. Само дето не е за вярване, че изрита всички от къщата, за да ме вкараш в леглото.
— Едно от множеството преимущества на поста Велик господар.
— Потресаваща злоупотреба с властта.
Половинчатата усмивка затанцува по устните му.
— Е, какво решаваш?
— Колкото и да ми се ще да погледам как се мъчиш да оближеш от тялото ми едноседмичен слой мръсотия, пот и кръв… — Очите му просветнаха от предизвикателството в думите ми и аз отново се засмях. — Ще предпочета обикновена вана.
Рис имаше нахалството да ме изгледа леко разочаровано. Сръчках го в гърдите и станах, отправяйки се към голямата баня до спалнята ни. Масивната порцеланова вана вече беше пълна с гореща вода и…
— Пяна?
— Имаш морално възражение срещу нея ли?
Ухилих се и разкопчах жакета си. Пръстите ми бяха почти черни от мръсотията и засъхналата кръв. Изтръпнах при мисълта.
— Май ще ми е нужна повече от една вана, за да се почувствам чиста.
Той щракна с пръсти и кожата ми мигновено стана бебешки чиста. Примигнах насреща му.