— Щом можеш така, какъв е смисълът от ваната?
Беше го правил няколко пъти В недрата на Планината. Но някак бях пропуснала да го разпитам за магическото му почистване.
Той се облегна на вратата, наблюдавайки как събличам съдрания си, мърляв жакет. Седеше там, като че изпълняваше най-важната мисия в живота си.
— Същинската част от мръсотията си остава. — Гласът му загрубя, докато следеше всяко движение, с което развързвах ботушите си. — Подобно на слой олио.
И наистина — въпреки че кожата ми изглеждаше чиста, я чувствах някак… немита. Изритах ботушите си към опърпания си жакет.
— Значи е просто с естетическа цел.
— Прекалено много се бавиш — смъмри ме той, кимвайки към ваната.
Гърдите ми се стегнаха от тихото ръмжене, стаено в думите му. Той забеляза и това.
Усмихнах се на себе си, извивайки гръб малко повече от необходимото, докато свалях ризата си, която хвърлих на мраморния под. Слънчевата светлина се процеждаше през парата, стелеща се от ваната, оцветявайки пространството между нас в златисто и бяло. Рис издаде гърлен звук, който смътно наподобяваше скимтене, докато оглеждаше голия ми торс и гърдите ми, вече толкова натежали от копнеж, че едва съумях да преглътна молбата си да забравим за ваната.
Въпреки това се престорих, че не забелязвам погледа му. Разкопчах панталона си и го оставих да се свлече на пода. Заедно с бельото ми.
Очите на Рис закипяха.
Подсмихнах се, дръзвайки да надникна към неговия панталон. Към доказателството за въздействието на гледката, ширнала се пред него, доказателството, опънало черния плат с впечатляваща настойчивост.
— Жалко, че във ваната няма място за двама — измърках.
— Голям недостатък, който ще поправя още утре.
Гласът му беше пресипнал и тих, като че плъзгащ невидими ръце по гърдите ми, между краката ми.
Спаси ме, Майко! Някак успях да стигна до ваната, да вляза в нея. Да си спомня как да се изкъпя.
Рис остана подпрян на вратата през цялото време, откъдето ме наблюдаваше с безмълвна, неотстъпчива съсредоточеност.
Май обливах с вода по-дълго някои части от тялото си. И май се постарах да го забележи.
Той просто стискаше рамката на вратата толкова силно, че дървото стенеше под пръстите му.
Въпреки това дори не понечи да ми налети… дори докато се бършех с кърпата и разресвах оплетената си коса. Сякаш и въздържанието… сякаш и то беше част от играта.
Щом оставих четката за коса пред огледалото над мивката, босите пръсти на краката ми се свиха върху мраморния под, като че всяка част от тялото ми го усещаше на вратата зад мен, долавяше погледа му.
— Като нова съм — обявих дрезгаво, срещайки очите му в огледалото.
Можех да се закълна, че отвъд раменете му се стелеха само нощният мрак и звездите. Едва мигнах, и вече ги нямаше. Но хищническият глад по лицето му…
Обърнах се, а пръстите ми трепереха леко, придържайки кърпата около тялото ми.
Рис протегна ръка — неговите пръсти също трепереха. Усещах дори кърпата прекалено груба върху чувствителната си кожа, но просто сложих ръка в неговата и мазолите му одраскаха леко кожата ми. Копнеех да драскат цялото ми тяло.
Той ме поведе към спалнята, стъпка след стъпка, докато мускулите по широкия му гръб се местеха внушително под жакета му. И тези по-надолу, по изваяните му, мощни бедра, задните му части…
Щях да го погълна целия. От глава до пети. Щях да го погълна…
Рис обаче спря пред леглото, пусна ръката ми и се обърна към мен на безопасна крачка разстояние. Изражението на лицето му, когато помилва все така чувствителната кожа на едната ми скула, поугаси горещината, заплашваща да изпепели всичките ми сетива.
Преглътнах, докато от косата ми капеше вода по пода.
— Боли ли те?
— Почти ми мина.
В стаята пак се изви тъмнина.
Огледах съвършеното му лице. Всяка линия, всеки ъгъл. Страхът, яростта, любовта към него — мъдростта, проникновението и силата…
Позволих на кърпата да се свлече върху килима.
Позволих му да ме огледа, слагайки ръка на гърдите му, точно върху бушуващото му сърце.
— Готова съм за обладаване.
Думите ми не прозвучаха с дързостта, която опитах да влея в тях.
Рис ми отвърна с тъмна, свирепа усмивка.
— Не знам откъде да започна. Изправен съм пред толкова много възможности.
Той вдигна показалец и зарисува лениви кръгове по едната ми гърда, сетне и по другата. Дъхът ми се учестяваше с всеки по-тесен и по-тесен кръг.
— Бих могъл да започна оттук — промълви Рис.
Стиснах бедрата си. Той забеляза движението и мрачната му усмивка се разшири. И тъкмо преди пръстът му да достигне върха на гърдата ми, тъкмо преди да ми даде онова, за което всеки момент щях да започна да го умолявам, той го плъзна нагоре — към шията ми, към брадичката ми. Към устата ми.