Рис също забеляза. Нямаше как да му убегне.
Другарят ми се подпря на резбованата рамка на свода и провлачи към Люсиен:
— Предполагам, че Касиан или Азриел са ти обяснили, че ако заплашиш сигурността на когото и да било в тази къща, в земите ми, ще те запознаем отблизо с похвати на убийство, каквито дори не си си представял.
Илирианците се ухилиха от прага на трапезарията. Азриел определено изглеждаше по-застрашително от двамата.
Нещо се усука болезнено в стомаха ми заради заканата на Рис — заради онази неподправена, вежливо поднесена агресия в гласа му.
Люсиен ми беше приятел. От дълго време. Не го чувствах като враг, не напълно…
— Но — продължи Рис, пъхвайки ръце в джобовете си, — разбирам колко тежко ти е било през последния месец. Фейра ти е обяснила, че не сме такива, на каквито ни се носи слава… — Преди да слезем, го бях допуснала в съзнанието си, бях му показала всичко, случило се в Двора на Пролетта. — Но да го чуеш и да го видиш с очите си, това са две различни неща. — Той сви едното си рамо. — Грижим се добре за Илейн. Тя участва в тукашния живот по свое собствено желание. Само ние и шепа доверени прислужници имаме достъп до Дома на Ветровете.
Люсиен мълчеше.
— Влюбих се във Фейра — подхвана по-тихо Рис — дълго преди тя да изпита същото към мен.
Люсиен скръсти ръце.
— Колко хубаво, че в крайна сметка си получил онова, което искаш.
Затворих очи за миг.
Касиан и Азриел застинаха в очакване на заповедта на Рис.
— Ще го кажа само веднъж — предупреди го Великият господар на Двора на Нощта. Дори Люсиен потрепна от тона му. — Подозирах, че Фейра е другарката ми, преди да узная, че е обвързана с Тамлин. И когато научих… Ако видех, че е щастлива, бях готов да отстъпя.
— Дойде в дома ни и я отвлече на сватбения й ден.
— Щях да отменя сватбата — намесих се, пристъпвайки към Люсиен. — И ти го знаеше.
Рисанд продължи, преди Люсиен да ми се е озъбил.
— Бях готов да оставя другарката си по душа в ръцете на друг. Да й позволя да се омъжи за него, ако това щеше да й донесе радост. Но за нищо на света не бих я оставил да страда. Да се превърне в сянка. И в мига, в който онзи кучи син взриви кабинета си и я заключи в къщата си…
Крилата му се разгърнаха и Люсиен подскочи.
Рис оголи зъби. Крайниците ми омекнаха, разтрепериха се от тъмната мощ, насъбрала се в ъглите на стаята. Не от страх — никога не бих се страхувала от него. От загубата на самообладание, когато Рис изръмжа на Люсиен:
— Другарката ми може и да успее да му прости някой ден. Да прости на теб. Но аз никога няма да забравя ужаса й в онези моменти.
Бузите ми пламнаха, особено когато Касиан и Азриел ни доближиха със смесица от състрадание и гняв в лешниковите си очи.
Не бях споделяла с тях за случилото се онзи ден в кабинета на Тамлин, нито за онзи, когато ме затвори в имението си. Не бях питала Рис дали им е казвал. Ако съдех по яростта, която излъчваше Касиан, по студената свирепост на Азриел… едва ли.
Люсиен обаче не отстъпи дори с крачка. Нито от Рис, нито от мен, нито от илирианците.
„Хитрата лисица пред лицето на крилатата смърт“, пробяга заглавието на картина през ума ми.
— И това ще заявя само веднъж — допълни Рис с изгладено до гибелно спокойствие изражение, изтръгвайки ме от селенията на цветовете и светлосенките, скупчени съзнанието ми. — Фейра не е обезчестила, нито предала Тамлин. Разкрих й другарската ни връзка месеци по-късно. И не се безпокой, върна ми го тъпкано. Но все пак и ти намери другарката си в подобна ситуация, така че вероятно ще разбереш какво е чувството. А ако дори нямаш намерение да опиташ, дано поне имаш достатъчно мозък да си държиш устата затворена, защото следващия път, когато изгледаш другарката ми с толкова презрение и погнуса, изобщо няма да ти обяснявам, а направо ще ти извадя проклетия гръклян.
Рис изрече заканата си с толкова ласкав тон, че ми отне секунда да я осмисля. Да усетя как потъва в мен като камък, пуснат в езеро.
Люсиен просто пристъпи от крак на крак. Нащрек. Замислен. Започнах да броя секундите, мъчейки се да реша доколко бе редно да се намеся, ако изтърсеше нещо крайно глупаво, когато Люсиен най-сетне смотолеви:
— Явно историята е по-дълга, отколкото изглежда.
Разумен отговор. Гневът отшумя от лицето на Рис, а Стойката на Касиан и Азриел се поотпусна леко.
„Само веднъж“, беше ми казал Люсиен в дните ни на бягство заедно. Единствено това искаше — да види Илейн само веднъж.
А после… после трябваше да преценя какво ще правя с него. Освен ако другарят ми вече не му беше намерил място в плановете си.