Вдигнах леко вежди.
— „Вие, простосмъртните“?
По лицето му танцуваше лунна светлина.
— За нещо различно ли да те смятам?
Предизвикателство. Направих се, че не виждам подигравателната извивка на устните му, и просто попитах:
— Ами останалите обитатели на двора ти?
Дворът на Нощта се простираше върху внушителна територия, по-голяма от всяка друга в Притиан. И отвсякъде ни заобикаляха заснежени планини. Не се мярваха нито села, нито градове.
— Разпръснати са из земите ми и живеят както им харесва. Ти също си свободна да правиш каквото желаеш тук.
— Желая да се прибера.
Рис се засмя и тръгна към отсрещния край на помещението, който завършваше с открита веранда.
— Готов съм да изслушам благодарността ти по всяко време — провикна се към мен през рамо.
Пред очите ми избухна червена заря и въздухът започна да не ми достига, а грохотът в главата ми заглушаваше всяка една мисъл. В първия миг го гледах как се отдалечава, а в следващия вече държах обувката си в ръка.
Хвърлих я по него с всичка сила.
С цялата ми завидна сила на безсмъртна.
Почти не видях копринената си пантофка, докато се носеше като комета във въздуха, прекалено бързо дори за ответната реакция на един Велик господар…
Уцели го право по главата.
Рис се завъртя и докосна тила си с ококорени очи.
Вече държах другата си обувка в ръка.
Той оголи зъби.
— Предизвиквам те.
Гняв… явно днес беше изпаднал в нетипично настроение, щом толкова често даваше воля на гнева си.
Чудесно. Поне не бях единствена.
Запратих и другата обувка право към главата му, бързо и мощно като първата.
Той стрелна ръка и я хвана тъкмо преди да се забие в лицето му.
После изсъска яростно, поглеждайки ме в очите, и отпусна ръката си, където копринената пантофка се разпадна на лъскава черна пепел. Накрая отвори пръсти и вятърът понесе последните прашинки незнайно накъде, а Рис плъзна поглед по ръката ми, по тялото ми, по лицето ми.
— Интересно — пророни и продължи по пътя си.
Хрумна ми да го поваля на земята и да размажа лицето му с юмруци, но щеше да е глупаво. Намирах се в неговия дом, на върха на планина сред нищото. Никой нямаше да ми се притече на помощ, никой нямаше да чуе писъците ми.
Затова просто се обърнах към посочената от него врата и поех към тъмното стълбище.
Почти го бях достигнала с притаен в гърдите си дъх, когато откъм другия край на залата, откъм верандата навярно, проехтя ведър женски глас.
— Е, добре мина.
Ръмженето на Рис ме накара да ускоря крачка.
Стаята ми беше… същинска мечта.
След като я претърсих за стаени опасности и проучих всичките й изходи, входове и скривалища, спрях в средата й, за да осмисля къде ми предстоеше да прекарам следващата седмица.
И тук, подобно на залата на горния етаж, прозорците бяха отворени към суровия свят навън — без стъкла, без кепенци — и мекият, неестествен ветрец полюшваше прозрачните им аметистови пердета. Огромното легло беше обгърнато в кремави цветове и затрупано с възглавници и завивки. От двете му страни светеше по една златна лампа. До съседната стена имаше гардероб и тоалетна масичка, обградени от открити прозорци. Зад сводеста дървена врата в другия край на стаята се виждаха порцеланова мивка и тоалетна, но ваната…
Ваната.
В другата половина на спалнята се разполагаше вана, голяма колкото басейн, която сякаш висеше от ръба на планината. Място за отмора и наслада. Далечният й край се сливаше с нощното небе и водата преливаше тихо от ръба й. Тясното рафтче на съседната стена беше отрупано с дебели, мъждукащи свещи, чието сияние позлатяваше тъмната стъклена повърхност на басейна и струйките пара, издигащи се от нея.
Просторна, въздушна, луксозна и… омиротворяваща.
Тази стая подхождаше на императрица. И с толкова мрамор, коприни, кадифе и изтънчени елементи само императрица можеше да си я позволи. Опитах да не се замислям как трябва да изглежда стаята на Рис, щом посрещаше гостите си в такава.
Гост — не затворничка.
Е… стаята определено го доказваше.
Не си направих труда да барикадирам вратата. Рис вероятно можеше да долети през прозорците, ако решеше. Бях го виждала да прекършва съзнанието на елф без дори да трепне. Съмняваше ме парче дърво да удържи на чудовищната му мощ.
Отново огледах стаята сред шумоленето на булчинската ми рокля по топлия мраморен под.