Пророних името му с горящо гърло, а той…
Той ме хвана за раменете, откъсна ме от тялото си и ме огледа от глава до пети.
— Добре ли си? Има ли ти нещо?
— Добре съм — отвърнах и усетих момента, в който забеляза одеждите ми от Двора на Нощта, голата кожа на корема ми. — Никой с пръст не ме е докоснал.
Но той продължи да изучава лицето ми, врата ми. После ме завъртя и прегледа гърба ми, сякаш виждаше през дрехите. Аз се изтръгнах от прегръдката му.
— Казах ти, никой не ме е докосвал.
Той ме гледаше задъхан, с изцъклени очи.
— Добре си — съгласи се. После го повтори. И отново.
Сърцето ми се пропука и обгърнах с длан едната му буза.
— Тамлин — пророних.
Люсиен и останалите стражи се досетиха, че е най-разумно да напуснат стаята. На път към вратата приятелят ми ме погледна в очите и по устните му се изписа облекчена усмивка.
— Може да те нарани и по други начини — рече дрезгаво Тамлин, затваряйки очи при допира ми.
— Знам, но съм добре. Наистина — уверих го с възможно най-нежния си глас. В следващия миг забелязах стените на кабинета му: следите от нокти по тях. Бяха навсякъде. И масата… беше чисто нова. — Разбил си кабинета си.
— Разбил съм половината къща — отвърна той и се приведе напред, за да допре чело в моето. — Той те взе под носа ми, отвлече те…
— И ме остави сама.
Тамлин се отдръпна назад с ръмжене.
— Вероятно… за да свалиш гарда си. Нямаш представа какви игрички играе, на какво е способен…
— Знам — отвърнах и думата имаше вкус на пепел върху езика ми. — Следващия път ще внимавам…
— Няма да има следващ път.
Примигнах насреща му.
— Намерил си решение? — А може би Ианта беше измислила нещо.
— Няма да те пусна.
— Той твърди, че имало последствия, ако се отметнеш от магическа сделка като нашата.
— Да върви по дяволите с последствията си.
Но усетих безсилието в гласа му, отчаянието му. Такъв беше: защитник, бранител. Не можех да искам от него да се промени, да престане да се тревожи за мен.
Надигнах се на пръсти и го целунах. Толкова много въпроси имах към него, но щяха да почакат.
— Да се качим горе — промълвих до устните му и той плъзна ръце около кръста ми.
— Липсваше ми — зашепна той между целувките ни. — Направо обезумях.
Само това ми трябваше да чуя. Докато…
— Искам да те попитам няколко неща.
От гърлото ми се изтръгна половинчато съгласие, но се притиснах още повече към него.
— По-късно.
Тялото му беше толкова топло, толкова силно, ароматът му — така познат…
Тамлин ме хвана за кръста и долепи чело до моето.
— Не… сега — настоя той, но простена тихо, като погалих с език зъбите му. — Докато… — Отдръпна се, разделяйки устните ни. — Докато още е прясно в ума ми.
Замръзнах с една ръка в косите му, вкопчила другата в туниката му.
— Какво има?
Тамлин отстъпи назад и разклати глава, сякаш за да прогони желанието, обзело сетивата му. Не се бяхме разделяли за толкова дълго още от разгромяването на Амаранта, а той държеше да ме разпитва за Двора на Нощта?!
— Тамлин.
Ала той вдигна ръка и извика Люсиен, без да отлепя очи от моите.
В секундите, докато помощникът му се появи, аз подръпнах надолу блузата, която се беше вдигнала нагоре по тялото ми, и разресах с пръсти косата си. Тамлин отиде до бюрото си, седна в единия стол и ме покани в този срещу него.
— Съжалявам — прошепна, докато стъпките на Люсиен ни наближаваха. — Това е за наше добро. За наша безопасност.
Плъзнах поглед по съсипаните стени, одраните мебели. Какви ли кошмари го бяха измъчвали, наяве и насън, докато ме е нямало? Какво ли му е било да си ме представя в ръцете на врага, след като бе видял какво ми причини Амаранта?
— Знам — пророних накрая. — Знам, Тамлин.
Или поне се опитвах да разбера.
Тъкмо се бях настанила в стола с ниска облегалка, когато Люсиен влезе в кабинета, затваряйки вратата след себе си.
— Радвам се да те видя невредима, Фейра — заяви той и седна в стола до мен. — Но предпочитам да не те бях зървал в такава премяна.
Тамлин изръмжа в знак на съгласие. Аз не отвърнах. Макар и да съзнавах добре защо дрехите ми ги обиждаха.
Двамата се спогледаха, провеждайки безмълвен разговор, на какъвто бяха способни само воини като тях, прекарали цели векове заедно. Люсиен кимна леко и се облегна в стола си — за да слуша и наблюдава.
— Трябва да ни разкажеш всичко — подхвана Тамлин. — Да ни опишеш Двора на Нощта, кого си видяла вътре, с какви оръжия и сили разполагат, какво е направил Рис, с кого е разговарял. Изобщо всичко, което си спомняш.