— Не знаех, че възнамерявате да ме използвате като шпионин.
Люсиен се размърда в стола си, но думата взе Тамлин.
— Колкото и да съм против уговорката ти с Рисанд, тя ти предостави достъп до Двора на Нощта. Там рядко се допускат външни хора; случи ли се, обикновено не си тръгват. А ако се измъкнат живи, спомените им неизменно са… замъглени. Каквото и да крие Рисанд във владенията си, определено не иска да сме наясно с него.
По гръбнака ми пробяга студена тръпка.
— А защо ти е да знаеш? Какво си намислил?
— Важно е да съм информиран за плановете на врага ми, за начина му на живот. Що се отнася до нашите планове… Те не са от значение в момента. — Зелените му очи ме приковаха. — Започни с разположението на двора. Вярно ли е, че се намира под планина?
— Защо ли това ми се струва като кръстосан разпит?
Люсиен си пое дъх, но остана безмълвен.
Тамлин разпери ръце върху бюрото.
— Трябва да сме осведомени, Фейра. А може би… не си спомняш нищо?
Върху кокалчетата на ръцете му проблеснаха върховете на остри нокти.
— Всичко си спомням — уверих го аз. — Не е посягал на паметта ми.
И преди да е продължил с въпросите, му разказах за всичко видяно.
„Защото ти вярвам“, беше казал Рисанд. Но дали… дали независимо от напътствията как да пазя съзнанието си, не го беше замъглил, защото, докато описвах палата му, двора му, планините около него, имах чувството, че газя в дълбока кал. Рисанд ми беше враг, принуждаваше ме да изпълнявам уговорка, която бях сключила с него в момент на пълно отчаяние…
Продължих да говоря и им описах стаята в онази кула. Тамлин ме разпита за картите, накара ме да повторя и потретя всяка дума, изречена от Рисанд, докато не споменах онова, което ми тежеше най-много през изминалата седмица: силата, която Рис вярваше, че притежавам… и плановете на Хиберн. Разказах му за разговора им с Мор — за нападението над храма (Сезере, обясни ми Тамлин, бил най-северният аванпост на Двора на Нощта и един от малкото известни градове на територията му) и за двете имена, които бяха споменали — Касиан и Азриел. Като ги чуха, Тамлин и Люсиен видимо се напрегнаха, но не казаха дали ги познават, или знаят нещо за тях. Разказах им и за илирианците, както и за това как Рис бил изтребил предателите сред тях. Щом приключих, Тамлин не пророни и дума, а Люсиен направо кипеше заради всичко неизречено, което сдържаше в себе си.
— Дали е възможно да имам такива способности? — попитах Тамлин, вперила очи в неговите.
— Да — отвърна тихо той. — И ако е вярно…
— Това е сила, за която останалите Велики господари са готови да убият — не се стърпя накрая Люсиен. Трудно ми беше да остана неподвижна, докато металното му око ме обхождаше с тихо бръмчене, сякаш издирваше следи от нещо неестествено в кръвта ми. — За баща ми мога да гарантирам, че няма да е доволен, ако научи, че дори капка от силата му липсва и че е прескочила в бъдещата съпруга на Тамлин. Ще направи всичко по силите си да ти я отнеме. Сигурен съм, че би посегнал на живота ти дори. Някои от другите Велики господари също.
Нещото под кожата ми забушува.
— Никога не бих я използвала срещу тях…
— Не там е въпросът; става дума за предимство, с което не биха искали да разполагаш — обясни Тамлин. — И разчуе ли се, ще е все едно да имаш мишена на гърба си.
— Ти знаеше ли? — попитах го. Люсиен не смееше да ме погледне в очите. — Подозираше ли нещо?
— Надявах се да не е истина — отвърна предпазливо Тамлин. — А щом и Рис има такива подозрения, не ми се мисли какво е способен да стори с тази информация…
— Иска да се упражнявам.
Не бях толкова глупава, че да му спомена за щита — не и точно сега.
— Упражненията биха привлекли твърде много внимание — отбеляза Тамлин. — А и не са необходими. Аз ще те пазя.
Защото преди време не беше успял да ме защити. Беше му се наложило да гледа как ме изтезават до смърт. И не попречи на Амаранта да…
Щях да направя всичко по силите си да възпра следващия тиранин като нея. Нямаше да позволя на краля на Хиберн да насъска зверовете си срещу още невинни хора. Да нарани мен и близките ми. И да разруши стената, за да осакати още безброй други отвъд нея.
— Мога да използвам силите си срещу Хиберн.
— Изключено — отсече Тамлин. — Особено като се има предвид, че война срещу Хиберн няма да има.
— Рис твърди, че войната е неизбежна и ударът ще е жесток.