— И аз мога да те попитам същото — отвърнах с глас, по-крехък от примирието помежду ни. — Прекалено много работиш.
Прекосих стаята и се облегнах на едното кресло, оглеждайки подаръка така, както Тамлин беше огледал мен.
— Защо според теб нямах особено желание да ставам Велик господар? — рече той, изправи се и заобиколи бюрото. Целуна ме по челото, по носа, по устата. — Толкова документи ме чакат. — Оплака се до устните ми. Аз се изкисках, а той притисна уста до голата кожа между шията и рамото ми. — Съжалявам. — Пророни и дълбокият му глас погъделичка гръбнака ми. Отново ме целуна по врата. — Съжалявам.
Плъзнах пръсти по ръката му.
— Тамлин — подхванах.
— Не биваше да говоря така — прошепна той върху кожата ми. — Нито на теб, нито на Люсиен. Не исках да ви обидя.
— Знам — отвърнах и тялото му се отпусна до моето. — И аз съжалявам, че ти се развиках.
— Имаше пълно право — увери ме той, макар че всъщност нямах. — Грешах.
Само че бе казал истината, а ако правеше изключения, още мнозина щяха да поискат същото отношение. Моята постъпка в действителност можеше да се възприеме като подривна.
— Вероятно аз…
— Не. Ти беше права. Не разбирам какво е да гладуваш… много неща не проумявам.
Отдръпнах се леко от него и кимнах към подаръка, готова да загърбя темата.
Тамлин ми се поусмихна закачливо.
— За теб ли е?
Той гризна леко ухото ми.
— За теб. От мен.
Извинение.
Дръпнах панделката с поолекнала душа и загледах дървената кутия. Беше висока около половин метър и широка около един; върху капака имаше масивна желязна дръжка, но нищо не подсказваше какво се крие вътре. Определено не беше рокля, но…
„Само не и корона, моля те.“
Но едва ли би ми поднесъл корона или диадема в толкова елементарна опаковка.
Разкопчах малката месингова закопчалка и вдигнах широкия капак.
Оказа се по-лошо от корона.
Във вътрешността на кутията бяха оформени отделения, калъфи и гайки, пълни с четки, шишенца с боя, въглени и бели листове. Художнически комплект за пътуване.
Червената боя в едно от стъклените шишенца беше ослепително ярка, а синьото сияеше като очите на жената елф, която бях убила…
— Реших, че ще ти е полезно да го носиш със себе си сред природата. Вместо да мъкнеш онези тежки торби.
Четките бяха нови, лъскави, космите им изглеждаха меки и чисти.
Имах чувството, че гледам опоскан от гарваните труп.
Опитах да се усмихна. Да извикам поне малко радост в очите си.
— Не ти харесва — рече Тамлин.
— Напротив — успях да възразя. — Напротив… прекрасен е.
Точно такъв беше. Прекрасен.
— Реших, че ако отново започнеш да рисуваш…
Зачаках да довърши изречението си.
Но той се умълча.
Лицето ми пламна.
— Ами ти? — попитах тихо. — Всички тези документи ще помогнат ли с нещо?
Осмелих се да вдигна очи към неговите. Вътре кипеше гняв.
— Не говорим за мен, а за теб.
Отново огледах кутията и съдържанието й.
— Позволено ли ми е изобщо да се разхождам сред природата? Или през цялото време ще ме преследва охрана?
Мълчание.
Ясно — нещо между „не“ и „да“.
Затреперих, но за свое добро, за наше добро казах:
— Тамлин… Тамлин, не мога… Не мога да живея заобиколена от стражи денем и нощем. Задушавам се. Просто ми позволи да ти помогна, да работя с теб.
— Жертвала си достатъчно, Фейра.
— Знам. Но… — Вдигнах лице към него, към всемогъщия Велик господар на Двора на Пролетта. — Вече не съм толкова уязвима. По-бърза съм, по-силна…
— Семейството ми беше по-бързо и по-силно от теб. А ги убиха съвсем лесно.
— Тогава си намери съпруга, готова да търпи такъв живот.
Той примигна. Бавно. После продължи нежно:
— Не искаш да се омъжиш за мен?
Опитах да не поглеждам пръстена върху ръката си, големия смарагд.
— Разбира се, че искам. Разбира се, че искам. — Гласът ми пресекна. — Но ти… Тамлин… — Стените сякаш ме притискаха. Тишината, стражите, погледите. Видяното в залата днес. — Давя се. — Успях да изрека. — Давя се. И колкото повече го правиш, колкото повече стражи… Все едно буташ главата ми под водата.
В очите му, по лицето му нямаше нищо.
Но в следващия миг…
Силата му избухна в стаята и от гърлото ми се изтръгна инстинктивен вик. Прозорците се пръснаха.
Мебелите се нацепиха.
А кутията с четки, бои и хартия…