Имаше дни, в които не говорех с никого. Дори с Алис.
Всяка нощ се будех разтреперана и задъхана. И се радвах, че Тамлин го няма да ме види, че и аз самата не зървах как се изтръгва от кошмарите си облян в студена пот. Нито как се превръща в онзи звяр и будува до зори, нащрек за опасности. Нима можех да разсея страховете му, при положение че аз самата бях източник на толкова много от тях?
Около две седмици след Десятъка Тамлин се задържа у дома и аз реших да опитам да говоря с него, да задълбоча връзката ни. Дължах му поне да опитам. Дължах го на себе си.
Явно и той беше на моето мнение. И за пръв път от доста време… всичко вървеше нормално. Поне доколкото беше възможно.
Една сутрин ме събудиха тихи, дълбоки гласове от коридора пред стаята ми. Притворих очи, зарових се във възглавницата и издърпах завивките по-нависоко. Макар че сутрин правехме любов, с всеки изминал ден ставах все по-късно, а понякога се излежавах чак до обяд.
През стената долетя приглушено ръмжене и аз отворих очи.
— Изчезвай оттук — заповяда Тамлин.
Чу се тих отговор — твърде тих, за да го разбера.
— Казвам ти за последно…
Гласът го прекъсна и косъмчетата по ръката ми настръхнаха. Загледах татуировката на ръката си, изчислявайки дните. Не — всичкото това време не можеше да е изтекло толкова бързо.
Отметнах завивките и хукнах към вратата, но на половината път осъзнах, че съм гола. Благодарение на Тамлин дрехите ми лежаха на парцали в другия край на стаята, а и нямах халат наблизо. Грабнах одеялото от близкия стол и се увих в него, преди да открехна вратата.
Тамлин и Рисанд стояха в коридора. Щом чу вратата да се отваря, Рис обърна лице към мен. Усмивката му посърна.
— Фейра. — Погледът му попи всичко. — Да не би да не те хранят?
— Какво? — учуди се Тамлин.
Виолетовите очи охладняха. Рис протегна ръка към мен.
— Да вървим.
Тамлин мигновено се изпречи на пътя му и аз изтръпнах.
— Изчезвай. — Той посочи стълбището. — Тя ще дойде, когато е готова.
Рисанд изтупа невидима прашинка от ръкава на Тамлин. Една част от мен се възхити на куража му. Ако зъбите на Тамлин се намираха на сантиметри от моето гърло, вероятно щях да крещя панически.
Рис стрелна поглед към мен.
— Не, нямаше. Ако паметта ти не ме лъже, последния път, когато зъбите на Тамлин бяха до гърлото ти, не изкрещя, а го зашлеви.
Намръщих се и веднага вдигнах забравените щитове.
— Затваряй си устата — предупреди го Тамлин, отказвайки да отстъпи от пътя му. — И изчезвай.
Великият господар благоволи да направи крачки към стълбището и пъхна ръце в джобовете си.
— Съветвам те да избираш по-внимателно стражите си. Само Котелът знае що за измет може да влезе в дома ти също толкова лесно, колкото и аз самият. — Рис отново ме огледа неодобрително. — Обличай се.
Озъбих му се ядно и се върнах в стаята си. Тамлин ме последва и затръшна вратата така силно, че полилеите задрънчаха, обсипвайки стените с треперливи светлинки.
Пуснах завивката на земята и тръгнах към гардероба в другия край на помещението. Леглото простена под тежестта на Тамлин.
— Как е успял да се промъкне тук? — попитах и отворих вратите на гардероба, издирвайки тюркоазените одежди от Двора на Нощта, които бях помолила Алис да запази. Тя искаше да ги изгори, но я уверих, че дори да го стореше, просто щях да се прибера у дома с нов чифт.
— Не знам — отговори Тамлин. Обух панталоните, а като се обърнах към него, той прокарваше ръка през косата си. Усетих лъжата под думите му. — Просто… това е просто част от играта му.
Нахлузих късата блуза през глава.
— Ако наистина се задава война, може би е най-добре да оправите отношенията си.
Не бяхме говорили по въпроса от деня на завръщането ми. Разрових се из долната част на гардероба за копринените пантофи и се обърнах към него, докато ги обувах.
— Ще си оправим отношенията веднага щом те освободи от тази долна сделка.
— Може би не се отказва от нея, за да има възможност да го изслушаш.
Отидох до него, усещайки панталоните си малко по-свободни в талията, отколкото преди месец.
— Фейра — подхвана той и протегна ръка към мен, но аз отстъпих назад. — Защо ме разпитваш толкова? Не е ли по-важно да се възстановяваш на спокойствие? Заслужила си го. Заслужила си го. Намалих охраната; опитвам… опитвам да съм по-съобразителен с теб. Защо настояваш… — Той си пое успокоителна глътка въздух. — Моментът не е подходящ за този разговор.