Потиснах ледената си тръпка и погледнах към Рис с надеждата да ме просветли относно странната дарба на шпионина му.
Той стоеше с празно изражение, макар че от очите му надничаше предпазливост. Бдителност. Тъкмо се канех да го попитам в какво е зяпнал, когато Мор се появи на терасата с думите:
— Силно се надявам, че Касиан се хили, защото Фейра му е казала да си затваря проклетата уста.
И двамата илирианци се обърнаха към нея, а Касиан дори зае леко разкрачена бойна позиция.
Реакцията му почти ми попречи да забележа как сенките около Азриел се разсейват и очите му плъзват по тялото на Мор: беше облякла разкошна рокля от червен шифон със златисти маншети, а в разпуснатата й вълниста коса проблясваха златни гребенчета с форма на листа.
Тънка сянка се изви около ухото на Азриел и той стрелна поглед към мен. Веднага си придадох невинно изражение.
— Не знам защо все забравям, че двамата сте роднини — отвърна Касиан на Мор, кимвайки към Рис, който врътна очи. — Такива сте контета.
Мор направи ироничен реверанс. А аз едва не въздъхнах от облекчение при вида на елегантната й премяна. Поне в нейно присъствие нямаше да изглеждам прекалено натруфена.
— Исках да впечатля Фейра. А ти можеше поне да си вчешеш косата.
— За разлика от някои хора — натърти Касиан, потвърждавайки подозренията ми за бойната му стойка, — аз си имам по-важни ангажименти от това да вися с часове пред огледалото.
— Да. — Мор отметна дългата си коса през рамо. — Понеже перченето из Веларис е…
— Имаме си компания — предупреди деликатно Азриел и разгърна леко криле, за да насочи приятелите си към отворените врати на трапезарията. Можех да се закълна, че около тях витаеха струйки тъмнина.
Мор потупа Азриел по рамото, изплъзвайки се от протегнатото му крило.
— Успокой се, Аз. Тази вечер няма да се караме. Нали обещахме на Рис.
Сенките изчезнаха напълно и той сведе леко глава, а гарвановочерната му коса се люшна пред красивото му лице, сякаш за да го предпази от безпощадно красивата й усмивка.
Мор като че ли не забеляза реакцията му и ме привика с ръка.
— Ела при мен, докато те пият. — Достойнството не ми позволи да надникна към Рис за одобрение. Затова директно тръгнах след нея, докато двамата илирианци останаха да изчакат Великия си господар. — Освен ако не предпочиташ да пиеш с тях. — Подхвърли Мор, като влязохме в топлото пространство между червените каменни стени на трапезарията. — Но те искам за себе си, преди Амрен да те е обсебила…
Шепнещ полъх на вятъра отвори двукрилата вътрешна врата на трапезарията, разкривайки притъмнелия пурпурен коридор, водещ към вътрешността на планината.
И вероятно една част от мен си оставаше простосмъртна, защото, макар че ниската слаба жена на прага й изглеждаше като една от Върховните елфи и Рис ме беше предупредил за нея, всеки инстинкт в тялото ми крещеше да побягна. Да се скрия.
Беше с петнайсетина сантиметра по-ниска от мен, дългата й до брадичката права черна коса лъщеше на светлината, гладката й кожа имаше бронзов загар, а лицето й — красиво, но на границата на обикновеното — се бе сдобило с отегчено, ако не и леко подразнено изражение. Очите й обаче…
Сребърните й очи бяха нещо невиждано; блясъкът в тях потвърждаваше убеждението ми, че не е от расата на Върховните елфи. Или поне не е била родена такава.
Среброто в очите на Амрен се виеше спираловидно като пушек в стъкленица.
Беше облечена в панталони и блуза като онези, които носех в другия планински палат, и двете в цветове на олово и буреносни облаци, а ушите, пръстите и китките й бяха окичени с перли — бели, сиви и черни. Дори Великият господар до мен бледнееше като сянка пред силата, струяща от нея.
Мор простена, тръсна се в стола до единия край на масата и си наля чаша вино. Касиан седна срещу нея и размаха нетърпеливо пръсти към бутилката. Рисанд и Азриел обаче останаха по местата си — явно за да следят събитията отблизо. Амрен ме доближи и спря на около метър от мен.
— Вкусът ти си остава безупречен, Велики господарю. Благодаря ти.
Гласът й звучеше мило, но и по-остро от всеки нож, който някога бях виждала. Тънките й, малки пръсти погалиха изящната брошка от сребро и перли, забодена над дясната й гърда.
Значи, за нея беше купил бижуто. Онова, което в никакъв, ама в никакъв случай не биваше да открадвам.