— Илирианците — намеси се в правилния момент Рис, най-сетне възвърнал светлината в очите си — са неповторими воини и народът им има много легенди и обичаи. Но могат да бъдат и особено жестоки и назадничави, особено по отношение на жените си.
Погледът на Азриел беше станал почти празен, вперен в стъклената стена зад мен.
— Те са варвари — вметна Амрен, но никой от двамата илирианци не възрази. Мор кимна състрадателно и прехапа устна, като видя стойката на Азриел. — Осакатяват жените си, за да им раждат още и още непобедими воини.
Рис настръхна.
— Моята майка беше от скромен произход — обясни ми той — и работеше като шивачка в един от многото им военни лагери из планините. Съзрее ли някое момиче в лагера, получи ли първото си кървене, повреждат крилата й. Само кръцват на точното място, оставят раната да зарасне неправилно и готово — осакатен си за цял живот. Майка ми била нежна, дива душа и обичала да лети. Затова направила всичко по силите си да възпре природата. Гладувала, беряла забранени билки, само и само да не съзрее тялото й. Навършила осемнайсет, а още не била прокървила, което посрамвало родителите й. Но когато природата най-сетне надвила, един от мъжете надушил промяната в тялото и и я издал на лорда. Тя веднага отлетяла нанякъде, но още била млада и свирепите воини бързо я настигнали. Тъкмо се канели да я завържат за стълба в центъра на лагера, когато баща ми се появил с оветряне в лагера, за да обсъди с лорда предстоящата Война. Видял майка ми да се мята и бунтува като дива котка и… — Рис преглътна. — Връзката помежду им веднага се сътворила. Само един поглед му бил нужен, за да разбере коя е жената пред него. Затова превърнал воините, които я държали, в мъгла.
Сбърчих вежди.
— Как така в мъгла?
Касиан се изкикоти злокобно, а Рис накара един лимонов резен от пилешкото си да литне във въздуха над масата. После само завъртя пръст и парчето се превърна в мъгла с цитрусов аромат.
— Майка ми го погледнала през кървавия дъжд — продължи Рис, а аз се опитах да не мисля какво можеше да причини такава магия на едно тяло. — И веднага усетила връзката. Баща ми я отвел в Двора на Нощта още същата вечер и я направил своя съпруга. Тя обичаше народа си и страдаше по него, но никога не забрави какво бе опитал да и стори, какво причиняваше на всички жени. Десетилетия наред убеждаваше баща ми да забрани жестокия обичай, но Войната наближаваше със страшна сила и той не искаше да отблъсква илирианците, при положение че именно те щяха да управляват армиите му. И да умират за него.
— Страхотен човек, няма що — коментира Мор.
— Поне те харесваше — отвърна Рис, после поясни за мен: — Майка ми и баща ми, макар и събрани чрез свещената връзка, не си пасваха. Баща ми беше студенокръвен, пресметлив човек, способен на ужасни зверства, както го бяха учили още от детинство. Майка ми беше добросърдечна, пламенна жена и с лекота печелеше любовта на всички около себе си. След време го намрази, но никога не забрави, че е спасил крилата й, че благодарение на него може да лети, когато и накъдето си поиска. А щом и аз се научих да призовавам илирианските си криле… Тя искаше да опозная културата на нейния народ.
— Искаше да те опази от ноктите на баща ти — обади се Мор, въртейки виното в чашата си. В следващия момент видя, че Азриел се отърсва от вцепенилия го спомен, и раменете й се отпуснаха от облекчение.
— Да, и това — потвърди сухо Рис. — Когато навърших осем, майка ми ме заведе в един от илирианските военни лагери, където щяха да ме обучават като техен воин. Разбира се, спази традицията на илирианските майки да ме бутне на тренировъчната площадка още на първия ми ден и си тръгна без дори да погледне назад.
— Изоставила те е? — попитах неволно.
— Не, не ме е изоставяла — отвърна Рис с ярост, каквато бях чувала от него само няколко пъти. Единият беше този следобед. — Тя също остана в лагера. Но при илирианците се възприема за срамно майката да глези сина си, когато дойде време той да се обучава.
Вдигнах вежди и Касиан се засмя.
— Той сам го каза: назадничави — обърна се към мен воинът.
— Бях уплашен до смърт — призна си Рис без нито капка смущение. — Вече се учех да управлявам силите си, но илирианската магия беше само част от всичко. Тя е рядкост дори сред тях; обикновено я притежават само най-могъщите им, чистокръвни воини. — Отново погледнах към Сифоните по ръцете на двамата илирианци. — Опитах да използвам Сифон. — Обясни Рис. — И пръснах поне десетина на парчета, преди да осъзная, че камъните не са способни да удържат магията ми. Тя се овладява по съвсем други начини.