— Колко е трудно да си всемогъщ Велик господар — захапа го Мор.
Рис врътна очи.
— Лордът на лагера ми забрани да използвам магията си. За доброто на всички. Но онзи ден, когато майка ми ме захвърли на бойната площадка, нямах представа как да се бия. Връстниците ми веднага го усетиха. Особено един от тях, който само ме погледна и ме направи на кайма.
— Беше толкова чистичък — оправда се Касиан, клатейки глава. — Хубавичкият нечистокръвен син на Великия господар, пременен в новите си тренировъчни дрехи.
— С годините Касиан започна да се сдобива с нови дрехи, като предизвикваше другите момчета на бой и взимаше облеклото им като трофей за победата — заразказва ми Азриел с глас, наподобяващ разтопена нощ.
Но в думите му нямаше гордост, не и по отношение на жестокостите на народа му.
Не можех да го виня. Да се отнасяш с когото и да било по този начин…
Касиан обаче се изкикоти. Аз огледах широките му, силни рамене, светлината в очите му.
Май нито един от другите жители на Притиан не беше изпитвал истински глад, истинско отчаяние — не и като мен.
Касиан примигна и погледът му се промени, стана по-дълбок, по-… откровен. Можех да се закълна, че прочетох думите в очите му: „Знаеш какво е. Знаеш какъв белег оставя в душата ти“.
— Вече бях пребил по два пъти всичките ми връстници — продължи Касиан. — Но тогава се появи Рис в чистите си парцалки. Миришеше някак… различно. Като достоен опонент. Затова го нападнах. И двамата получихме по три камшика заради сбиването.
Настръхнах. Бичували са деца…
— И по-лоши неща правят в онези лагери, девойче — намеси се Амрен. — Три камшика са си направо поощрение да се сбият отново. При тежки провинения трошат кости. Многократно. Седмици наред.
— Но майка ти все пак те е изпратила там? — попитах Рис. Добродушна женица.
— Майка ми не искаше да разчитам на магическите си сили — обясни Рисанд. — Още от мига на зачатието ми е знаела, че цял живот ще ме преследват. Ето защо държеше да придобия и други умения. Образованието беше едно от тях. Затова и дойде с мен: за да ме обучава след края на уроците за деня. Когато за пръв път ме заведе в новата ни къща в покрайнините на лагера, ме накара да чета до прозореца. Откъдето видях Касиан да се тътри през калта към шепата мизерни шатри извън границите на лагера. Попитах я къде отива и тя ми обясни, че незаконните деца не получавали нищо: сами трябвало да си намерят подслон и храна. Ако оцелеели и ги вземели в някоя войска, завинаги си оставали нисши войници, но поне получавали собствени палатки и провизии. Дотогава обаче Касиан щял да си остане на студа.
— Онези планини — вметна Азриел с ледено изражение — предлагат едни от най-суровите условия за живот, които можеш да си представиш.
Бях прекарала достатъчно време в мразовити гори, за да си представя.
— Като приключих с четенето — продължи Рис, — майка ми почисти раните от камшика и тогава за пръв път оцених живота си на топло и сигурно. Мисълта не ми понесе.
— Очевидно — потвърди Касиан. — Защото малкото копеленце се появи посред нощ в скапаната ми палатка и ми нареди да тръгна с него, без да си отварям устата. Явно студът ми беше подействал оглупяващо, но му се подчиних. Майка му направо беше побесняла от тревога. Но никога няма да забравя изражението по красивото й лице, когато ме видя и каза: „Има вана с топла вода. Влизай вътре, иначе ще те изгоня на студа“. Понеже си бях умно момче, изпълних заповедта й. Като приключих, тя ми връчи чиста пижама и ме прати в леглото. Цял живот бях спал на земята, затова й се опънах, но тя каза, че ме разбирала, защото и тя живяла така някога, и че първо щяло да ми бъде странно, но леглото било мое за колкото време искам.
— И след това сте станали приятели?
— Не, нищо подобно — отвърна Рисанд. — Мразехме се един друг и се понасяхме единствено защото, сбиехме ли се, оставахме без вечеря. Майка ми започна да учи и
Касиан, но чак година по-късно, когато и Азриел се присъедини към нас, решихме да станем съюзници.
Касиан се усмихна още по-широко и протегна ръка през Амрен, за да потупа приятеля си по рамото. Азриел въздъхна… звукът на дълго продължилото страдание. По-топло изражение не бях виждала по лицето му.
— Новото копеле в лагера. А отгоре на всичкото и неошлайфан сенкопоец. Да не говорим, че дори не можеше да лети благодарение на…
— Не се отклонявай от темата, Касиан — прекъсна го лениво Мор.