Рис им разказа за Котела и причината зад нападенията на храмове, докато те му пригласяха с ругатни и въпроси. Не спомена нито дума за изповедта ми, в замяна на която Резбарят ни беше подсигурил нужната информация. Азриел излезе от тъмното си кътче, за да отрупа Рис с въпроси; лицето и гласът му си оставаха все така неразгадаеми. Касиан, за моя изненада, мълчеше през цялото време, сякаш разбираше, че сенкопоецът знае какво да попита, и беше решил да съсредоточи вниманието си в планиране.
Щом Рис приключи с разказа си, шпионинът му каза:
— Ще разпитам хората ми в Двора на Лятото дали знаят къде е скрита нашата половина от Книгата на Диханията. После мога да прелетя до земите на човеците, за да проуча къде държат тяхната част, преди да им я поискаме.
— Не е нужно — увери го Рис. — А и не бих доверил тази информация дори на твоите хора, изобщо на никого извън тази стая. С изключение на Амрен.
— Може да им се има вяра — заяви Азриел с тих, стоманен глас, стиснал белязаните си ръце в юмруци до кожения си панталон.
— Въпреки това няма да поемаме рискове — отвърна лаконично Рис.
Задържа погледа на Азриел и почти чух как добави безмълвно: „Това няма нищо общо с теб, Аз. Нищо“.
Без да демонстрира всякаква емоция, Азриел кимна и отпусна ръце.
— Е, какви са твоите планове тогава? — намеси се Мор, вероятно в защита на Аз.
Рис изтупа въображаема прашинка от бойните си одежди. Като вдигна глава, виолетовите му очи сякаш се бяха вледенили.
— Кралят на Хиберн е претършувал един от храмовете ни, за да намери липсващото парче от Котела. В моите очи това е военно действие, показателно, че Негово Величество няма намерение да подхожда деликатно с мен.
— Сигурно и бездруго не е забравил съюза ни с човеците през Войната — добави Касиан. — Не би застрашил плановете си с дипломатични подходи, а и съм готов да се обзаложа, че някои от приятелчетата на Амаранта са му докладвали за случките В недрата на Планината. За края на цялата сага.
Касиан преглътна сухо.
Рис бе опитал да я убие. Свалих ръце от топлината на огъня.
— Вероятно — съгласи се Рис. — Но от това би следвало, че армиите на Хиберн вече са навлезли в земите ни, и то напълно неусетно. Възнамерявам да му върна услугата.
Пресвещена Майко! Касиан и Мор се ухилиха със зверско доволство.
— Как? — попита Мор.
Рис скръсти ръце.
— Ще е необходима безпогрешна стратегия. Но ако Котелът е в Хиберн, трябва да потеглим натам незабавно. Или за да им го отнемем… или за да го неутрализираме с помощта на Книгата.
Една страхлива, жалка част от мен вече трепереше.
— Хиберн вероятно е защитен с не по-слаби заклинания и щитове от нашите — изтъкна Азриел. — Първо ще трябва да измислим начин да се промъкнем през тях незабелязано.
Крис кимна леко.
— Затова започваме с планирането на мига. Докато издирваме Книгата. Така сдобием ли се и с двете половини, ще можем да действаме бързо, преди да е плъзнала мълва, че са у нас.
Касиан поклати одобрително глава, след което попита:
— Как възнамеряваш да вземеш Книгата?
— Тъй като тези предмети са обвързани с магия за Великите господари и могат да бъдат открити единствено от тях, чрез тяхната сила… То излиза, че освен четец на Книгата на Диханията, имаме и неин издирвач в същото лице.
Всички погледи се обърнаха към мен и аз настръхнах.
— Резбарят не беше напълно сигурен, че съм способна да я намеря. Не знаем дали… — Рис се подсмихна и думите ми заглъхнаха.
— Притежаваш по част от силата на всички ни. А това е като да имаш седем пръстови отпечатъка. Ако сме скрили нещо, ако сме го създали или защитили със силите ни, ще успееш да го проследиш със същата тази магия.
— Няма как да си сигурен — опитах отново.
— Не, но има как да изпробваме теорията ми — продължи да се усмихва Рис.
— Пак се започва — измърмори Касиан.
Мор стрелна поглед към Азриел, предупреждавайки го да не предлага услугите си този път. Шпионинът и отвърна с учудена гримаса.
Тъкмо се бях загледала в безмълвния им сблъсък, когато Рис каза:
— С твоите способности, Фейра, е възможно да откриеш нашата половина от Книгата и да премахнеш защитните заклинания. Но няма да приемам думата на Резбаря за чиста монета, нито пък ще те заведа в Двора на Лятото, без да съм проверил какво умееш. Само така ще сме спокойни, че когато настъпи моментът, няма да се провалиш. Всички ние няма да се провалим. Затова потегляме на още едно малко пътешествие. Ще проверим дали можеш да откриеш една моя ценна вещ, която загубих преди доста време.