— По дяволите! — изруга Мор, пъхвайки ръце в дебелите гънки на пуловера си.
— Къде? — намерих сили да попитам.
Отговори ми Азриел:
— При Тъкачката.
Касиан отвори уста и Рис вдигна ръка, за да го спре.
— Идеята е да проверим дали Фейра може да разпознае предмета сред съкровищата на Тъкачката. Като пристигнем в Двора на Лятото, Таркуин може да е придал друг облик на своята част от Книгата, за да я защити.
— В името на Котела, Рис — възнегодува Мор, спускайки и двата си крака на килима. — Да не си…
— Коя е тази Тъкачка? — настоях аз.
— Древно, зло същество — отвърна Азриел и очите ми попаднаха върху бледите белези по крилете му, по врата му. Зачудих се с колко ли такива същества се беше сблъсквал през безкрайния си живот. Дали бяха по-опасни от собствените му роднини. — Което не бива да дразните. — Добави, обръщайки поглед към Рис. — Намери друг начин да изпробваш способностите й.
Рис просто сви рамене и надзърна към мен. Пак ми предоставяше право на избор. Явно държеше на това. Не че ми предложи да ме вземе със себе си по време на двете си посещения в Двора на Пролетта. Явно защото знаеше колко голяма нужда имам да стоя настрана от него.
Задъвках долната си устна, преценявайки рисковете в очакване да изпитам поне капка страх, емоция. Но днешният ден беше източил целия ми запас.
— Резбарят, Тъкачката… Не може ли да наричате поне някого със собственото му име?
Касиан се засмя, а Мор се облегна назад върху възглавниците на дивана.
Май само Рис разбра, че коментарът ми не беше изцяло шеговит. Лицето му остана напрегнато. Сякаш знаеше колко съм уморена… знаеше, че трябва да треперя при мисълта за тази Тъкачка, но след Резбаря, след онова, което му бях разкрила… Вече не изпитвах нищо.
— А какво ще кажеш да добавим още едно име към списъка? — предложи Рис накрая.
Идеята не ми допадна особено. И Мор беше на същото мнение.
— Пратеник — каза Рис, пренебрегвайки братовчедка си. — Пратеник в Двора на Нощта от името на човечеството.
— Не е имало такъв от петстотин години, Рис — отбеляза Азриел.
— Но и нито един човек не е получавал безсмъртие оттогава. — Рис посрещна погледа ми. — Човеците трябва да са подготвени също като нас. Особено ако кралят на Хиберн възнамерява да разруши стената и да прати армиите си срещу тях. Трябва да вземем другата половина на Книгата от простосмъртните кралици. А ако не можем да им повлияем с магия, то ще се наложи те сами да ни я предадат.
Още мълчание. По улиците отвъд прозорците прехвърчаше ситен сняг, който се ръсеше по калдъръма.
Рис кимна към мен.
— Ти си безсмъртен елф с човешко сърце. Дори това е достатъчно да те преследват на континента. Затова ще се установим на неутрална територия. На място, където човеците ни вярват… вярват на теб, Фейра. И където други човеци биха рискували да дойдат за среща с теб. За да чуят гласа на Притиан след пет века мълчание.
— Имението на семейството ми — досетих се аз.
— В името на голата Майка, Рис — намеси се Касиан, разгръщайки криле толкова широко, че едва не събори керамичната ваза от масичката за кафе до себе си. — Мислиш, че можем просто да превземем дома на семейството й, да ги принудим да ни го отстъпят?
Неста не искаше да има нищо общо с елфите, а Илейн беше толкова мила, добродушна… нима можех да ги замеся в подобно нещо?
— По земите ни ще текнат реки от кръв, Касиан, независимо как ще постъпим със семейството й — отбеляза Мор и се пресегна да върне вазата на мястото й. — Важното е откъде ще дойде тази кръв и колко ще се пролее. Колко човешки животи ще успеем да спасим.
С риск да прозвуча като страхливка казах:
— Дворът на Пролетта граничи със стената…
— Стената се простира през морето. Ние ще долетим откъм брега — обясни Рис, без окото му да мигне. — Никой двор не бива да разбира за появата ни, макар че слухът вероятно ще плъзне доста бързо. Знам, че няма да е лесно, Фейра, но ако има начин да убедиш кралиците…
— Ще го сторя — съгласих се аз. Потрошеното, приковано с гвоздеи тяло на Клер Бедор изскочи пред очите ми. Амаранта беше само един от командирите му. Само един… от кой знае колко. Кралят на Хиберн трябваше да е невъобразимо жесток, за да й бъде господар. Ако тези зверове докопаха сестрите ми… — На Илейн и Неста може да не им хареса, но ще ги убедя да ни съдействат.
Нямах смелост да попитам Рис дали не може просто да застави семейството ми да ни помогне, в случай че откажеха. Чудех се дали силите му биха подействали на Неста, при положение че дори блясъкът на Тамлин не бе успял да повлияе върху стоманеното й съзнание.