— Значи е решено — заключи Рис. Никой от спътниците му не изглеждаше особено доволен. — Щом скъпата ни Фейра се върне от Тъкачката, ще покорим Хиберн.
Същата нощ Рис и останалите отсъстваха от къщата, никой не ми каза къде бяха отишли. Но след тежкия ден едва довърших храната, която Нуала и Серидуен бяха донесли в стаята ми, преди да потъна в дълбок сън.
Сънувах дълга бяла кост, резбована с ужасяваща точност: лицето ми, сбърчено в агония и отчаяние; ясеновия кинжал в ръката ми; локвите кръв от двата трупа пред мен…
Но се събудих чак от прокапващата в стаята светлина на зимната зора — с пълен стомах от предишната вечер.
Само минута, след като се свестих, Рис почука на вратата ми. В мига, в който го поканих да влезе, той влетя като среднощен вятър и хвърли колан с ножове върху леглото ми.
— Побързай — нареди ми, отвори вратите на гардероба и извади кожения ми костюм, който също метна на леглото. — Искам да излезем преди изгрев.
— Защо? — попитах, отмятайки завивките.
Днес на гърба му нямаше крила.
— Защото нямаме много време. — Той изрови чорапите и ботушите ми. — Щом кралят на Хиберн разбере, че някой издирва Книгата на Диханията, за да обезсили Котела, ще прати свои хора да я намерят преди нас.
— Но това ти беше ясно още преди. — Миналата вечер нямах сили да обсъждам въпроса с него. — Всичко, за Котела, за краля, за Книгата… Искаше подозренията ти да се потвърдят, но най-вече чакаше мен.
— Ако се беше съгласила да работиш с мен още преди два месеца, веднага щях да те отведа при Резбаря, за да видя какво мисли за способностите ти. Само че нещата не тръгнаха по план.
Определено.
— Четенето — продължих аз, пъхвайки крака в меките си пантофи. — Затова настояваше да се науча да чета. За да може, ако подозренията ти се окажеха верни и Книгата наистина се подчини на волята ми… да я прочета… или поне превода на писанията в нея.
Толкова древна книга вероятно бе написана на съвсем различен език. С различна азбука.
— И тук важи същото — обясни той и се отправи към скрина ми. — Ако ми съдействаше още от самото начало, щях да ти кажа защо го правя. В противен случай не биваше да рискувам. — Той спря с ръка върху дръжката на едно от чекмеджетата. — Пък и бездруго трябваше да се научиш да четеш. Но да, когато ти казах, че ще е и от моя полза, имах предвид точно това. Можеш ли да ме виниш?
— Не — отвърнах искрено. — Но предпочитам да ме уведомяваш за бъдещите си планове.
— Разбрано. — Рис отвори чекмеджето и извади бельото ми. Залюля тъмната дантела на показалеца си и се изкиска. — Учудвам се, че не си накарала Нуала и Серидуен да ти купят нещо друго.
Отидох до него и грабнах бельото.
— Потекоха ти лиги.
Затръшнах вратата на банята, преди да е успял да отговори.
Като излязох облечена в кожения костюм с топла подплата, той вдигна колана с ножове в ръка и аз огледах всичките му гайки и каиши.
— Без мечове, без лъкове — обясни ми.
И той беше облечен в илирианските си бойни одежди — семплият, страховит меч прилепваше до гръбнака му.
— Но ножовете са позволени?
Рис коленичи и разтвори плетеницата от кожени каиши и стомана, приканвайки ме да пъхна крак в едната дупка.
Подчиних му се. Щом промуших крак и през другата дупка, опитах да не обръщам внимание на допира на силните му ръце по бедрата ми, докато пристягаше и закопчаваше каишите.
— Тъкачката няма да забележи ножовете ти, тъй като колибата й е пълна с остриета за ядене и за работа. Но меч или лък, изобщо предмети, каквито не притежава, може да усети.
— Ами аз?
Той затегна един каиш. Силни, чевръсти ръце — толкова несходни с изтънчените тоалети, с които заблуждаваше света, че е нещо коренно различно.
— Не издавай нито звук, не докосвай нищо друго, освен предмета, който ми е отнела.
Рис вдигна поглед, без да пуска бедрата ми.
„Поклони се“, беше наредил веднъж на Тамлин. А сега той самият коленичеше пред мен. Очите му просветнаха, сякаш и той си беше спомнил същото нещо. И това ли беше част от играта му — от лъжовния му облик? Или просто отмъщение заради свирепата кръвна вражда помежду им?
— Ако сме прави за способностите ти — продължи той, — ако Резбарят не ни е излъгал, то с въпросния предмет би трябвало да имате еднакво… излъчване благодарение на защитната магия, която му направих преди много, много време. Практически с него сте едно и също нещо. Тъкачката няма да усети присъствието ти, стига да не докосваш нищо друго. Ще си невидима за нея.