А пред него с гръб към мен седеше Тъкачката.
Гъстата й, черна като оникс коса се спускаше чак до финия и кръст, а снежнобелите и ръце сучеха връвта около остро като трън вретено.
Изглеждаше млада. Семплата й, но елегантна сива рокля проблясваше леко на бледата горска светлина от прозорците, докато от гърлото и се лееше онзи златен глас:
Но какво направи мелничарят с гръдната й кост?
Виола, на която свиреше по цяла нощ.
А с пръстите й толкоз тънки?
На виолата си ключове за струнки.
Връвта, която навърташе на чекръка, беше бяла и мека. Като вълна, но… С онази малка човешка част от себе си усещах, че не е вълна. И дори не исках да си представям от какво същество бе дошла, кого предеше.
Защото на рафтовете пред нея се нижеха купища макари с дебели и тънки влакна във всевъзможни цветове. А на тези от едната и страна — дълги парчета платове, изтъкани на големия стан в сенките до студеното огнище. Станът на Тъкачката.
Идвах в деня за предене, но дали щеше да пее, ако бях улучила този за тъкане? Натрапчивата миризма на страх, която излъчваха топовете плат, ми подсказваше отговора.
Вълк. Напомних си, че съм вълк.
Влязох в колибата, внимавайки да не настъпя някоя от дреболиите по пръстения под. Тя продължаваше да преде и ведрото трополене на чекръка и сякаш подчертаваше ужасяващия текст на песента й.
А какво направи с носната й кост?
Магаренце, извито като мост.
Какво направи с вените й сини?
Струни за виолата си фини.
Плъзнах поглед из стаята, мъчейки се да не слушам страховитите думи на песента й.
Нищо. Не усещах някой от предметите да привлича вниманието ми. Май щеше да е за добро, ако се окажеше, че не съм способна да намеря книгата, ако днешният ден не беше началото на дълга поредица от нещастия.
Тъкачката седеше на стола си и ръцете и подскачаха около вретеното.
Огледах полиците, тавана. Късмет. Не ме усещаше благодарение на неведом късмет, но и той щеше да изтлее накрая.
За зелен хайвер ли ме беше изпратил Рис? Може би нямаше какво да намеря. Може би отдавна си беше върнал мистериозния предмет. Нямаше да се учудя. И сега просто искаше да ме доведе в гората, за да провери как откликва тялото ми на тормоза му.
И може би точно в онзи момент бях изпълнена с толкова ненавист към Тамлин, че да извлека удоволствие от похотливите му намеци. Може би и аз бях не по-малко чудовище от жената пред чекръка.
Но ако аз бях чудовище, то за Рис важеше същото.
Двамата си бяхме лика-прилика, като изключим силата, наследена от него. Тамлин имаше право да ме намрази, осъзнаеше ли, че съм го напуснала.
Тогава го усетих — като леко потупване по рамото.
Завъртях се и тръгнах през лабиринта от тезгяхи и вехтории, държейки под око и Тъкачката, и стаята около мен. Нещо ме теглеше като сигнален огън като бледо сияние от половинчата усмивка.
„Здравей — казваше сякаш. — Дошла си да ме вземеш ли?“
„Да“, исках да отвърна. Макар и една част от мен да ме дърпаше към вратата.
Зад мен Тъкачката пееше:
Какво стори с ярките й очи?
С тях виолата си украси по първи петли.
Какво стори с езика й груб?
В лък го превърна, за да пее песни куп.
Последвах тласъка — към една от полиците покрай стената до огнището. Нищо. Нищо и на втората. Но на третата, точно над нивото на очите ми…
Почти подушвах мириса му на морска сол и цитрус. Резбарят беше прав.
Надигнах се на пръсти, за да огледам полицата. Вехт нож за писма, книги с кожени подвързии, които нито исках да докосвам, нито да подушвам; шепа жълъди, потъмняла корона с рубини и ясписи и…
Пръстен.
Пръстен от усукани златни и сребърни нишки, украсен с перли и разкошен тъмносин камък. Сапфир — но различен. Никога не бях виждала такъв сапфир, дори в дома на баща ми. Този… можех да се закълна, че на бледата светлина по облата му, матова повърхност проблясваха очертанията на шестовърха звезда.
Рис — пръстенът излъчваше неговата аура.
Беше ме изпратил тук заради някакъв си пръстен?
Тъкачката пееше:
Продума тогаз първата струна:
„О, ей го баща ми, краля".
Погледах я още секунда, преценявайки разстоянието между рафтовете и отворената врата. Просто трябваше да грабна пръстена и да изчезна оттук. Бързо, тихо, спокойно.
Продума тогаз втората струна: