И двамата замръзнаха, щом кацнахме на червения под.
На стената зад тях имаше огледало и само един поглед в него ми подсказа защо ме зяпат така.
Лицето ми беше изподрано и кърваво и цялата бях покрита в мръсотия и мас — разтопена мас, и хоросанов прахоляк. Космите бяха полепнали по мен и миришех на…
— Миришеш на печено месо — обяви Амрен, настръхвайки леко.
Касиан пусна дръжката на бойния нож до бедрото си.
Аз продължавах да пъхтя, да гълтам жадно въздух. Космите по дрехите и тялото ми дращеха, гъделичкаха ме и…
— Уби ли я? — попита Касиан.
— Не — отговори вместо мен Рис, прибирайки крилата си. — Но като се има предвид колко крещя Тъкачката, нямам търпение да разбера какво й е причинила скъпата ни Фейра.
Мас — цялата бях покрита с човешка мас и косми…
Повърнах на пода.
Касиан изруга, но Амрен само махна с ръка и изчисти пода, както и мръсотията по мен. Въпреки това още ги усещах по себе си — останките от хора, ронещия се хоросан на комина…
— Тя… разбра, че съм там — смогнах да кажа, подпрях се на голямата черна маса и избърсах уста в рамото на кожения ми костюм. — Заключи прозорците и вратите. Затова трябваше да се изкача по комина. Но се заклещих. — Добавих. Касиан вдигна учудено вежди. — А когато тя опита да се изкачи след мен, запратих тухла към лицето й.
Мълчание.
Амрен погледна към Рисанд.
— А ти къде беше през това време?
— Чаках на достатъчно разстояние, за да не ме усети.
— Можеше да ми помогнеш — озъбих му се аз.
— Нали оцеля — изтъкна Рис. — И намери начин сама да си помогнеш.
Суровият блясък в очите му ми подсказваше, че е почувствал паниката, която едва не ме уби, или през свалените ми щитове, или чрез връзката помежду ни. Беше я усетил, а ме остави сама да се боря с нея.
Защото паниката наистина едва не ме уби, а нямаше да съм му от полза, ако подобно нещо се случеше във важен момент, докато издирвах Книгата например. Сам ми го беше обяснил.
— Затова ме прати там, нали? — изплюх гневно аз. — Не заради глупавия пръстен — бръкнах в джоба си и блъснах пръстена в масата — или способностите ми, а за да провериш дали мога да овладея паниката си.
Касиан изруга отново, вперил поглед в пръстена.
Амрен поклати глава и тъмната и коса се разлюля около лицето й.
— Жестоко, но ефективно.
— Вече знаеш — отвърна просто Рис. — Способна си да усещаш предметите ни, следователно да намериш Книгата в Двора на Лятото, както и да овладяваш паниката си.
— Ти си долна гад, Рисанд — рече тихо Касиан.
Рис прибра крилете си напълно с едно грациозно движение.
— И ти би направил същото.
Касиан сви рамене — да, и той би направил същото.
Погледнах ръцете си, разкървавените си, нацепени нокти. После обърнах очи към Касиан.
— Искам да ме научиш да се бия. Да ми помогнеш да заякна. Стига предложението ти още да е в сила.
Касиан вдигна вежди и дори не потърси одобрението на Рис.
— Ако аз те обучавам, съвсем скоро и мен ще наричаш кучи син. Пък и не знам как се обучават хора, доколко крехки са телата ви. Телата им, исках да кажа — поправи се той. — Но ще се справим някак.
— Не искам единственият ми изход да е бягството — обясних аз.
— Именно бягството спаси живота ти днес — отбеляза Амрен.
Не и обърнах внимание.
— Искам да умея да се защитавам. Омръзна ми да чакам нечия помощ. — Обърнах се към Рис и скръстих ръце. — Е? Доказах ли ти се?
Той просто взе пръстена и ми кимна в знак на благодарност.
— Принадлежеше на майка ми.
Сякаш друго обяснение не ми дължеше.
— Как успя да го загубиш? — попитах аз.
— Не съм го загубил. Майка ми ми го даде за спомен, а като навърших пълнолетие, си го взе… и го даде на Тъкачката.
— Защо?
— Защото не смяташе, че го заслужавам.
Глупости и нелепици… и… умирах за една топла вана. Топла вана на тихо място. Нуждата ме връхлетя толкова силно, че коленете ми се подкосиха.
Само един поглед към Рис му беше достатъчен, за да ме хване за ръка, да разпери криле и да ни понесе през отворения прозорец. Пропадахме цели пет грохотни, стихийни секунди, преди да се озовем в стаята ми в градската къща. Ваната вече се пълнеше. Полюшвах се, вървейки към нея, връхлетяна от внезапна умора.
— Ами другите ти… дарби? Няма ли да упражняваш и тях? — попита Рис.
— Мисля, че двамата с теб ще се разкъсаме на парчета — отвърнах през парата от ваната.