Тамлин. Тамлин е направил всичко това за тях. Опитах се да не мисля за растящата празнина в гърдите си.
– Фейра, изглеждаш толкова изумена, колкото бяхме и ние – отбеляза Илейн и ме хвана под ръка. – Хайде да влезем. Ще ти покажем къщата! Нямаме готова стая за теб, защото мислехме, че ще стоиш при бедната леля Рипли още няколко месеца, но имаме толкова много спални, че можеш да спиш в различна всяка нощ, ако искаш!
Погледнах през рамо към Неста, която ме наблюдаваше с безизразно лице. Значи не се е омъжила за Томас Мандрей.
– Татко сигурно ще припадне като те види – продължи да бърбори Илейн, като от време на време ме потупваше по ръката, докато ме водеше към къщата. – О, и може би ще организира специален бал в твоя чест!
Неста тръгна след нас – безмълвно, подозрително присъствие. Не искам да знам какво мисли. Не съм сигурна дали да се ядосвам, или да се радвам, че са се справили толкова добре без мен, както и дали Неста също се чуди за това.
Чу се тропот на копита и каретата пое обратно по алеята, далеч от мен, към истинския ми дом, към Тамлин. Призовах цялата си воля да не хукна след нея.
Той каза, че ме обича и аз усетих истината в думите му, докато се любехме, а после ме изпрати надалеч, за да ме опази. Освободи ме от условията на Договора, за да ме спаси. Защото каквато и буря да се задава в Притиан, ще е толкова унищожителна, че дори един Велик господар не може да ù се опълчи. Трябва да остана. Разумно беше да остана тук. Но не можех да се преборя с чувството, с тъмната сянка, надигаща се в мен, че съм допуснала много, много голяма грешка с тръгването си, независимо от заповедта на Тамлин. Остани с Великия господар, това ми каза сюриелът. Единствената му заръка.
Изтиках тази мисъл от съзнанието си, когато баща ми се разплака, щом ме видя, и наистина разпореди да се организира бал в моя чест. Макар да знаех, че обещанието, което дадох на майка ми преди толкова години, вече е изпълнено, че наистина съм освободена от тази си клетва и семейството ми е осигурено завинаги... растяща сянка покриваше сърцето ми.
29.
Измислянето на истории за времето, прекарано при леля Рипли, ми отне минимално усилие. Четяла съм ù всеки ден, тя ми е давала съвети за добро поведение от леглото си и съм се грижила за нея, докато не умряла в съня си преди две седмици, оставяйки ми цялото си богатство.
А богатството не беше малко – сандъците, с които пътувах, се оказаха пълни не само с дрехи. Някои бяха пълни със злато и скъпоценни камъни. Имаше и необработени скъпоценности, огромни камъни, с всеки от които можеха да се купят хиляда имения.
В момента баща ми правеше опис на въпросните скъпоценности. Беше се затворил в кабинета си, който гледаше към градината. Там бяхме ние с Илейн, седнали на тревата. През прозореца виждах баща ми приведен над бюрото си, с малка везна пред себе си, да тегли необработен рубин с големината на патешко яйце. Отново имаше ясен поглед и се движеше целенасочено, бодро. Такъв не го бях виждала откакто загуби парите си. Дори куцането му се беше пооправило – излекувал го някакъв странен минаващ лечител със специален тоник и мехлем, които въпросният лечител му подарил. Дори и само за това ще съм вечно благодарна на Тамлин.
Нямаше ги превитите рамене и зачервените, замъглени очи. Сега баща ми се усмихваше широко, смееше се от все сърце и трепереше над Илейн, която пък трепереше над него. Неста обаче си оставаше мълчалива и мнителна, а когато Илейн я питаше нещо, отговаряше едносрично.
– Тези луковици – каза Илейн и посочи с ръка в ръкавица към една купчина алено-бели цветя – са чак от полетата с лалета на континента. Татко казва, че следващата пролет ще ме заведе да ги видя. Казва, че километри наред няма нищо, освен тези цветя.
Тя потупа тлъстата черна почва. Малката градинка под прозореца беше нейна – всяко цвете и храст е засадила със собствените си ръце. Не позволяваше на никой друг да се грижи за градината. Дори плевенето и поливането бяха нейна работа.
Макар слугите да ù помагали да носи тежките лейки, призна тя. Сигурно ще се удиви, може би дори и разплаче, ако види градините, с които толкова свикнах, постоянно цъфналите цветя в Двора на Пролетта.
– Трябва да дойдеш с мен – продължи Илейн. – Неста не иска, защото казва, че не желае да рискува с пътуването по море, но ние с теб... О, толкова ще е забавно, нали?