Сърцето ми се сви отново, но казах само:
– Да, бих отишла.
После влязох в стаята си да се приготвя за бала.
31.
Балът беше мъгла от танцуващи и перчещи се хора, обсипани със скъпоценности аристократи, вино и тостове в моя чест. Стоях до Неста, защото тя, изглежда, се справяше добре в отпъждането на твърде любопитните кандидати за сърцето ми, интересуващи се от наследеното богатство. И все пак се усмихвах, макар и само заради Илейн, която пърхаше из залата, лично поздравяваше всеки гост и танцуваше със синовете им.
Не спирах да мисля за онова, което каза Неста – какво съм готова да направя, за да спася Тамлин.
Знаех, че нещо не е наред. Знаех, че има неприятности не само с болестта в Притиан. Знаех, че силите, които искат да го унищожат, са смъртоносни и въпреки това... Въпреки това спрях да търся отговори, да се боря, доволна, толкова егоистично доволна да изоставя онази дива, примитивна част от мен, която живее само час за час. Оставих го да ме изпрати у дома. Не положих усилия да обмисля нещата, които научих за болестта или за Амаранта. Не се опитах да го спася. Дори не му казах, че го обичам. А Люсиен... Люсиен го знаеше и го показа с горчивите си думи в деня на заминаването ми, показа ми разочарованието си.
Стана два сутринта, а партито не даваше признаци, че ще свърши скоро. Баща ми разговаряше с няколко други търговци и аристократи, с които ме запознаха и чиито имена веднага забравих. Илейн се смееше, заобиколена от красиви приятелки, зачервена, грейнала. Неста се беше оттеглила безмълвно в полунощ и аз също не си направих труда да кажа „Лека нощ“, когато най-сетне се отправих към стаята си.
На следващия ден следобед, недоспали и изморени, всички се събрахме на масата за обяд. Благодарих на сестра си и баща си за партито и отклоних въпросите на баща си дали някой от синовете на приятелите му ми е хванал окото.
Летният зной бе дошъл и аз си повях с ръка, подпряла глава на другата. Не спах добре заради жегата предишната нощ. В имението на Тамлин никога не беше прекалено топло или прекалено студено.
– Мисля да купя земята на Бедор – казваше баща ми на Илейн, която единствена от нас го слушаше. – Чух слух, че скоро ще я предложат за продажба, понеже никой от семейството не оцеля. Добра инвестиция е. Може някоя от вас, момичета, да си построи къща там, когато сте готови.
Илейн кимна с интерес, а аз премигнах.
– Какво се е случило със семейство Бедор?
– О, истински ужас – каза Илейн. – Къщата им изгоря и всички загинаха в пожара. Е, не можаха да открият тялото на Клер, но...
Илейн сведе очи към чинията си.
– Станало е посред нощ. Загинаха всички, и семейството, и прислугата, всички. Стана в деня, преди да се върнеш всъщност.
– Клер Бедор – казах бавно.
– Беше ни приятелка, помниш ли? – попита Илейн.
Кимнах. Усещах погледа на Неста върху себе си.
Не... не, не беше възможно. Трябва да е съвпадение, съвпадение, защото другото обяснение...
Аз дадох това име на Рисанд.
И той не е забравил.
Стомахът ми се обърна и аз се насилих да преборя призляването.
– Фейра? – повика ме баща ми.
Закрих с трепереща ръка очите си и започнах да дишам дълбоко. Какво се е случило? Не само със семейство Бедор, а и у дома, в Притиан.
– Фейра – повтори баща ми и Неста му изсъска:
– Млъкнù!
Опитах се да пропъдя вината, отвращението и страха, които ме завладяха. Трябваше да търся отговори – трябваше да разбера дали е било съвпадение, или все още имам възможност да спася Клер. И щом нещо се е случило тук, в света на смъртните, тогава Дворът на Пролетта... Тогава онези създания, от които Тамлин толкова се боеше... Болестта, която разрушаваше магията им и покосява земите им...
Елфи. Дошли са отвъд стената, без да оставят следи.
Свалих ръка от очите си и погледнах баща си и Неста.
– Слушайте ме много внимателно – обърнах се към нея и преглътнах мъчително. – Всичко, което ви кажа, трябва да си остане тайна. Няма да тръгвате след мен. Няма да споменавате името ми пред никого.
– За какво говориш, Фейра? – баща ми, седнал на другия край на масата, зяпна. Илейн прехвърляше поглед от него към мен колебливо. Размърда се на стола си.
Неста обаче не откъсваше очи от мен. Без да помръдне.
– Мисля, че в Притиан се случва нещо много лошо – казах аз меко. Така и не бях разбрала какви предупредителни знаци е заложил Тамлин в съзнанията им, за да ги накара да бягат, когато се наложи, но не смятах да рискувам, като разчитам само на тях. Не и след като Клер е отвлечена, а семейството ù избито... заради мен.