– Така беше преди, така е било винаги. Допреди сто години, когато тя се появи по тези земи като посланик на Хиберн.
Алис грабна една торба, която явно бе оставила по-рано до вратата. Торбата беше наполовина пълна с дрехи и храна.
Тя започна да тършува из обгорената кухня и да прибира ножове и малкото оцелели хранителни припаси, а аз си припомних онова, което ми каза сюриелът – за злия крал, които прекарал векове в ярост срещу Договора, който бил принуден да подпише, и изпратил най-силните си пълководци в другите елфически територии и кралства, за да провери дали не споделят чувствата му, дали не искат да си върнат земите, дадени на хората. Подпрях се на една почерняла от сажди стена.
– Тя тръгна от двор на двор – продължи Алис, вдигна една ябълка и я заоглежда. Явно сметна, че става за ядене и я пъхна в торбата. – Очарова Великите господари с приказки за търговия между Хиберн и Притиан, с по-тесни връзки, с повече споделяне на богатствата на двете територии. Неувяхващото цвете, така я наричаха. Цели петдесет години живя така, като придворна на всички дворове, за да изкупи, както казваше, собствените си постъпки и тези на Хиберн по време на войната.
– Участвала е във войната срещу хората?
Алис спря.
– Историята ù е легенда сред нашия народ – легенда и кошмар. Тя беше най-страшният генерал на краля на Хиберн – биеше се на фронта, колеше хора наред, както и всеки Върховен или нисш елф, осмелил се да ги защитава. Имаше по-малка сестра, Клития, която се биеше редом с нея, точно толкова зла и опасна, колкото сестра си... докато не се влюби в един смъртен воин, Юриан – Алис въздъхна. – Юриан стоеше начело на огромни човешки армии, но Клития копнееше за него, обичаше го лудо. Беше твърде сляпа да разбере, че Юриан я използва, за да получава информация за силите на Амаранта. Амаранта го подозираше, но не можђ да убеди Клития да го остави... и не можеше да го убие, защото това щеше да причини силна болка на сестра ù.
Алис цъкна с език и започна да отваря кухненските шкафове и да ги оглежда.
– Амаранта изпитваше удоволствие от изтезания и убийства, но обичаше сестра си толкова много, че възпря ръката си.
– И какво стана? – промълвих аз.
– О, Юриан предаде Клития. Месеци наред търпя да ù бъде любовник, докато получи цялата информация, която му трябваше, после я подложи на мъчения и накрая я уби, като я разпна на кръст от ясеново дърво, за да не може да избяга, докато я изтезава. После остави парчетата от тялото ù да ги намери Амаранта. Казват, че гневът ù можел да срути небесата, ако кралят не ù заповядал да не предприема нищо. По-късно получила възможността за последен сблъсък с Юриан и оттогава тя мрази хората с ярост, каквато не можеш и да си представиш.
Алис откри нещо, което приличаше на буркан със сладко, и го прибра в торбата.
– След като двете страни сключиха Договора – продължи тя и започна да отваря чекмеджетата, – тя закла робите си, за да не ги освободи.
Аз пребледнях.
– Векове по-късно обаче Великите господари ù повярваха, когато им каза, че смъртта на сестра ù я е променила, особено след като отвори търговските канали с Хиберн. Великите господари така и не разбраха, че същите тези кораби, които караха стоки за Хиберн, се връщаха с личната ù армия. Кралят на Хиберн също не знаеше. Но всички скоро научихме, че през тези петдесет години, които е прекарала сред нас, тя е решила, че иска Притиан за себе си, за да събере войски тук и да използва страната като отправна точка, от която да нападне вашия свят и да го унищожи веднъж завинаги, със или без благословията на краля. И така, преди четиридесет и девет години, тя нанесе първия си удар.
– Тя знаеше – знаеше, че дори и с цялата си армия не може да покори и седемте Велики господари само със сила или численост. Но тя е и лукава, и жестока, и изчака, докато спечели пълното им доверие и всички се събраха на бал в нейна чест. Тази вечер тя сипа във виното отвара, приготвена по рецепта, открадната от книгата със заклинания на хибернския крал. Когато изпиха виното, силата на Великите господари стана уязвима и тя открадна магическите им сили от телата им, откъсна ги като ябълки от клон, останаха им само най-простите способности. Твоят Тамлин – това, което си виждала като негова сила, е просто сянка от онова, на което е способен, на силите, които владее. Когато лиши Великите господари от силите им, Амаранта за няколко дни пое контрол над Притиан. От четиридесет и девет години сме нейни слуги. От четиридесет и девет години тя изчаква най-подходящия момент, за да наруши Договора и да завземе вашите земи и всички човешки царства отвъд тях.