Искаше ми се наблизо да има стол, табуретка или пейка, на която да седна. Алис затръшна последното чекмедже и закуцука към килера.
– Сега я наричат Измамницата – онази, която измами седемте Велики господари и построи двореца си под свещената Планина, в сърцето на земята ни.
Алис млъкна и отново покри лицето си с ръце, докато си поемаше дълбоко дъх, за да се овладее.
Свещената планина – онзи чудовищно висок, гол връх, който видях на стенописа в библиотеката преди няколко месеца.
– Но... болестта по земите... Тамлин каза, че болестта е отнела силите им...
– Тя е болестта по земите – сряза ме Алис, свали ръце и влезе в килера. – Няма друга болест, освен нея. Границите паднаха, защото тя ги разруши. Беше ù забавно да праща свои слуги в нашите земи, за да провери какви сили са му останали на Тамлин.
Щом болестта е Амаранта, тогава заплахата за човешкия свят... Тя е заплахата за човешкия свят.
Алис излезе от килера, понесла купчина кореноплодни.
– Ти можеше да я спреш – гледаше ме враждебно, оголила зъби, които бяха неприятно остри. Прибра ряпата и картофите в торбата си. – Ти можеше да го освободиш, можеше да му върнеш силата, ако не беше толкова сляпа за собственото си сърце. Човеци – изплю тя.
Дъхът ми секна.
– Аз... аз... – вдигнах ръце с дланите напред. – Аз не знаех.
– Нямаше как да знаеш – каза с горчивина Алис и се изсмя безрадостно. Смехът ù приличаше на грак. Тя отново влезе в килера. – Това бе част от проклятието над Тамлин.
Зави ми се свят и аз още по-силно притиснах гръб към стената.
– Какво е това проклятие? Какво му е направила?
Алис свали няколко останали бурканчета с подправки от лавицата.
– Тамлин и Амаранта се познаваха отпреди – семейството му открай време поддържаше връзки с Хиберн. По време на войната Дворът на Пролетта се съюзи с Хиберн, за да останат хората роби. Така че баща му, който беше своенравен и зъл, беше много близък с краля и с Амаранта. Когато Тамлин беше дете, той често придружаваше баща си при пътуванията му до Хиберн. Така се запозна с Амаранта.
Тамлин веднъж ми каза, че би се борил с всекиго, за да защити нечия свобода, че никога не би допуснал робство. Дали е било само от срам заради баща му, или защото... защото сам е разбрал какво е да си роб?
– С времето Амаранта пожела Тамлин, пожела го страстно с цялото си черно сърце. Само че той е чувал истории за нея от войната и знаеше какво са причинили Амаранта, кралят и собственият му баща на хората и на елфите. Знаеше какво е направила на Юриан заради смъртта на сестра си. Странеше от нея, когато тя дойде тук, въпреки опитите ù да го привлече в леглото си. И така, стоя настрана, докато тя не ограби силата му. Люсиен... Люсиен бе пратен при нея като посланик на Тамлин, за да се опита да постигне мир.
В гърлото ми се надигна злоба.
– Тя отказа и... Люсиен ù казал да се върне в помийната яма, от която е изпълзяла. Тя му взела окото за наказание. Извадила го със собствената си ръка, после белязала лицето му. Върна го толкова обезобразен, че Тамлин... Господарят повърна, когато го видя.
Не съм в състояние дори да си представя как е изглеждал Люсиен, щом от вида му на Тамлин му е призляло.
Алис почука по маската си и металът глухо дрънна под пръстите ù.
– След това тя организира маскен бал В недрата на Планината за себе си. Всички дворове присъстваха. Празненство, каза тя, за да изкупи онова, което е сторила на Люсиен, с маски, за да не показва той ужасяващия белег на лицето си. Целият Двор на Пролетта трябваше да присъства, дори прислужниците, и всички да носят маски в чест на способностите на Тамлин да си мени формата, така каза. Той искаше да потуши конфликта без кръв, затова се съгласи да отиде и да вземе всички нас със себе си.
Притиснах ръце към каменната стена и се насладих на хладината ù, твърдостта ù.
Застанала насред кухнята, Алис домъкна торбата си, вече пълна с храна и дрехи.
– Когато всички се събрахме там, тя заяви, че мир може да има – ако Тамлин стане неин любовник и съпруг. Но когато се опита да го докосне, той отказа да я допусне близо до себе си. Не и след онова, което тя причини на Люсиен. Той каза пред всички в онази нощ, че по-скоро ще сподели леглото си с човек, ще се ожени за човек, отколкото да докосне Амаранта. Тя можеше и да пренебрегне последните му думи, ако не беше добавил, че собствената ù сестра е предпочела компанията на човек пред нейната, че собствената ù сестра е предпочела Юриан пред нея.
Направих гримаса. Вече знаех какво ще последва в разказа на Алис, когато тя опря ръце на хълбоците си и продължи: