– Можеш да си представиш колко добре прие Амаранта казаното от него. Но тя заяви на Тамлин, че е в щедро настроение – каза, че ще му даде възможност да развали проклятието, с което му е откраднала силите.
Той ù се изплю в лицето и тя се разсмя. Каза му, че разполага със седем пъти по седем години, преди тя да предяви правата си над него, преди той безвъзвратно да отиде при нея В недрата на Планината. Ако иска да развали проклятието, трябва само да намери смъртно момиче, което ще пожелае да се омъжи за него. Но не кое да е момиче – трябва да е със сърце от лед, изпълнено с омраза към нашия народ. Трябва да е момиче, готово да убие елф.
Земята се разклати под краката ми. Бях благодарна за стената, която ме държеше права.
– Това не е всичко, елфът, когото това момиче убие, трябваше да е от неговите хора, изпратени от него отвъд стената като агнета на заколение. Момичето може да бъде доведено тук, за да го ухажва Тамлин само ако убие един от неговите хора, и то не при самозащита, а само и единствено от омраза, както Юриан е убил Клития... За да може да усети болката на сестра ù.
– Договорът...
– Това беше лъжа. Няма никакви условия за това в Договора. Можеш да убиеш колкото искаш невинни елфи и няма да има никакви последствия. А ти уби Андрас – един от стражите на Тамлин, когото той изпрати отвъд стената в този ден като поредното жертвоприношение.
Андрас търсеше лек, каза ù Тамлин. Но не лек за някаква магическа болест, а лек, който да спаси Притиан от Амаранта, лек за проклятието.
Вълкът, Андрас... той просто ме погледна, преди да го убия. Остави ме да го убия. За да започне цяла верига от събития и Тамлин да получи възможност да развали проклятието. А щом Тамлин е изпратил Андрас отвъд стената с ясното съзнание, че може да умре там... О, Тамлин.
Алис се наведе, за да вдигне един нож за масло – огънат, изкривен, и бавно и внимателно изправи острието му.
– Всичко това за Амаранта беше една жестока шега, остроумно наказание. Вие хората толкова много се страхувате и мразите елфите, че щеше да е невъзможно едно момиче, убило хладнокръвно елф, да се влюби в друг елф. Но проклятието над Тамлин може да се развали само ако се намери такова момиче, преди да изтекат четиридесет и деветте години, само ако това момиче му каже, че го обича, и то искрено. Амаранта знае, че хората обръщат твърде голямо внимание на красотата, затова залепи маските на всички за лицата ни, за да му бъде по-трудно да намери момиче, което ще пожелае да погледне отвъд маската, да види душата, криеща се зад нея. После ни омагьоса да не можем да кажем и дума за проклятието. Нито дума. Почти нищо не можехме да ти кажем и за самите нас, за света ни, за съдбата ни. Той не можеше да ти каже, никой от нас не можеше. Лъжите за болестта... това беше единственото, което той успя да направи, единственото, което всички ние успяхме да направим. Щом сега мога да ти разкажа всичко това, значи играта е приключила, поне за нея – Алис прибра ножа в джоба си.
– Когато го прокле, Тамлин изпращаше отвъд стената по един елф всеки ден. В горите, във фермите. Преобразяваше ги на вълци, за да предизвика по-лесно желание у вас да ги убиете. Някои се връщаха живи и разказваха за човешки момичета, които хуквали да бягат или пищели и се молели за пощада, но никога не вдигали ръка срещу вълка. Ако не се върнеха... връзката им с Тамлин като техен Велик господар му подсказваше, че са убити от друг човек, не момиче. Ловци, може би възрастни жени. Цели две години пращаше по един човек всеки ден, налагаше се да избира кого да прати. Когато му останаха не повече от десетина стражи, той бе така покрусен, че спря. Отказа се. Оттогава Тамлин стои тук и защитава границите си от хаоса и безумието на другите дворове, попаднали под властта на Амаранта. Другите Велики господари също се опитаха да ù дадат отпор. Преди четиридесет години тя екзекутира трима от тях заедно със семействата им за това, че са се съюзили срещу нея.
– Открит бунт? Кои дворове? – изправих гръб и отстъпих от стената. Може би щях да намеря съюзници сред тях, за да ми помогнат да спася Тамлин.
– Дворът на Деня, Дворът на Лятото и дворът на Зимата. И не, дори не се стигна до открит бунт. Тя използва силите, отнети от Великите господари, за да ни привърже към земята. Разбунтувалите се Господари се опитаха да повикат помощ от другите елфически царства, като използваха за пратеници хора, достатъчно глупави да влязат доброволно в Притиан – повечето от тях млади жени, които ни почитаха като богове.
Децата на благословените. Значи наистина са минали стената, но не да станат невести на елфи. Бях прекалено шокирана от всичко чуто дотук, за да скърбя или да се гневя за съдбата им.