– Само че Амаранта ги излови всичките, преди да напуснат бреговете на Притиан и... можеш да си представиш какъв беше краят им. След това, след като Амаранта изби бунтовниците, наследниците им бяха твърде изплашени да рискуват да събудят гнева ù отново.
– И къде са сега? Позволено ли им е да живеят в земите си като Тамлин?
– Не. Държи всички тях заедно с придворните им. В недрата на Планината, където може да ги измъчва, както ù харесва. Други... на други, ако ù се закълнат във вярност, ако коленичат пред нея и станат нейни слуги, им е позволена известна свобода, могат да влизат и излизат от В недрата на Планината, когато пожелаят. На нас ни беше разрешено да останем тук, докато изтече срокът на проклятието над Тамлин, но... – Алис потръпна.
– Затова си скрила племенниците си, за да ги опазиш от всичко това – казах меко и погледнах пълната торба в краката ù.
Алис кимна и отиде да изправи една преобърната маса, а аз отидох да ù помогна. И двете запъшкахме под тежестта ù.
– Със сестра ми служехме в Двора на Лятото – тя и мъжът ù бяха сред жертвите на Амаранта, когато завзе властта. Взех момчетата и избягах преди Амаранта да отвлече всички В недрата на Планината. Дойдох тук, защото нямаше къде другаде да отида, и помолих Тамлин да скрие момчетата. Той го направи и когато го помолих да ми позволи да му помогна по какъвто и да е начин, той ми даде работа тук, няколко дни преди онзи маскен бал, който залепи тая проклетия на лицето ми. Живях тук почти петдесет години и гледах как примката се затяга около шията му.
Изправихме масата и се подпряхме на нея запъхтени.
– Той се опита – каза Алис. – Въпреки шпионите, с които тя ни заобикаляше, той се опита да намери начини да развали проклятието, да му се противопостави, да спре да праща елфи отвъд стената, за да бъдат убити от хората. Мислеше, че ако човешкото момиче наистина го обикне, да я доведе тук, за да бъде освободен от нея, ще е поредната форма на робство. Освен това вярваше, че ако самият той се влюби в нея, Амаранта ще направи всичко по силите си, за да я унищожи, както е била унищожена собствената ù сестра. Така прекара десетки години, отказвайки се да търси момиче, да поеме толкова рискове. Но тази зима, когато му оставаха само няколко месеца, той просто... се пречупи. Изпрати последните си останали хора, един по един. И те тръгваха доброволно – през всичките тези години го умоляваха да ги прати отвъд стената. Тамлин бе отчаян, че не може да спаси хората си, толкова отчаян, че се съгласи да рискува живота на последните си довереници, да рискува живота на едно човешко момиче. След три дни Андрас най-сетне попадна на човешко момиче на една горска поляна... и ти го уби със сърце, изпълнено с омраза.
Но аз ги предадох. И с това обрекох всичи тях.
Бях обрекла всеки един член на Двора на Пролетта, целия Притиан.
Радвах се, че съм се подпряла на масата, иначе щях да се строполя на пода.
– Можеше да развалиш проклятието – изръмжа Алис, острите ù зъби бяха на сантиметри от лицето ми. – Беше достатъчно да кажеш, че го обичаш – да го кажеш и да го мислиш с цялото си безполезно човешко сърце. Тогава силата му щеше да се върне. Ти, глупаво, глупаво момиче.
Нищо чудно, че Люсиен ме мразеше, но търпеше присъствието ми. Нищо чудно, че беше толкова горчиво разочарован, когато си тръгнах, и спореше с Тамлин да ме остави още няколко дни.
– Съжалявам – казах. Очите ми пареха.
Алис изсумтя.
– Кажи го на Тамлин. Останаха само три дни, след като ти замина, до изтичането на четиридесет и деветте години. Три дни, а той те пусна да си отидеш. Тя дойде с лакеите си точно в момента, в който седемте пъти по седем години изтекоха и го отнесе с повечето от придворните В недрата на Планината, за да станат всички нейни поданици. Създания като мен са твърде нисши за нея, макар да няма нищо против да ни убива за развлечение.
Опитах се да не си представям картината.
– Ами кралят на Хиберн? Щом е завладяла Притиан за себе си и му е откраднала заклинанията, той за бунтовник ли я приема, или за съюзник?
– Ако отношенията им са враждебни, то той не е правил опити да я накаже. От четиридесет и девет години вече, тя държи земите ни под свой контрол. И по-лошото е, че след като паднаха Великите господари, всички зли създания тук – онези твърде зловещи дори за Двора на Нощта, се втурнаха към нея. Все още го правят. Тя им предлага убежище. Но ние знаем – знаем, че събира армия, бавно, внимателно изчаква момента, в който да нападне вашия свят с най-жестоките, брутални елфи на Притиан и Хиберн.