– Като Атора – казах аз, а коремът ми се стегна от ужас.
Алис кимна.
– В човешките земи има слух, че все повече и повече елфи преминават стената, за да нападат хора. Щом никой не може да мине стената без нейно позволение, значи Амаранта е одобрила тези нападения.
Ако бях права в предположението си какво се е случило с Клер Бедор и семейството ù, то и за това заповедта е била дадена от Амаранта.
Алис избърса някакъв невидим за мен прах от масата, на която все така се подпирахме.
– Няма да се изненадам, ако е пратила слугите си в човешкия свят, за да проучат силните и слабите ви страни преди войната, която се надява някой ден да започне.
Това беше повече от лошо, много по-лошо от всичко, което съм допускала, когато посъветвах Неста и семейството си да бъдат нащрек и да избягат и при най-малкия знак за нещо нередно. Прилоша ми при мисълта в каква компания е Тамлин сега. Прилоша ми, осъзнавайки колко отчаян е бил, колко обзет от вина и скръб за това, че се е наложило да пожертва толкова много от хората си, за невъзможността да ми разкаже... И ме остави да си тръгна. Беше обезсмислил жертвата на Андрас, жертвата на всички тези елфи.
Знаел е, че ако остана, ще съм застрашена от гнева на Амаранта, дори и ако го бях освободила.
Не мога дори самият себе си да защитя, да се справя с това, което се случва в Притиан... И да се опълчим на болестта, те ще те преследват, тя ще намери начин да те убие.
Спомних си недодяланите му опити за ласкателства, когато пристигнах, и как се отказа от тях, от всякакъв опит да ме спечели, когато видя колко отчаяно искам да се върна у дома и никога да не разговарям с него. Но въпреки всичко това се е влюбил в мен, разбрал е, че и аз го обичам, и ме остави да си тръгна само три дни преди изтичането на крайния срок. Постави ме над целия си двор, над целия Притиан.
– Ако Тамлин бъде освободен... ако си възвърне силите – започнах аз, зареяла поглед към една от почернелите стени, – ще успее ли да убие Амаранта?
– Не зная. Тя победи Великите господари с хитрост, не със сила. Магията е особено нещо – обича правилата, а Амаранта манипулира правилата твърде успешно. Държи силите им, заключени в себе си, сякаш не може да ги използва или може да използва съвсем малка част от тях. Но самата тя има смъртоносни сили, така че ако се стигне до битка...
– Но той по-силен ли е? – закърших ръце.
– Той е Велик господар – отвърна Алис, сякаш това беше отговор. – Но това няма значение сега. Той ще стане неин роб и всички ние ще носим маските си, докато не се съгласи да стане неин любовник. Дори тогава няма да възвърне всичките си сили. А тя няма да позволи на никого да напусне В недрата на Планината.
Отблъснах се от масата и изпънах рамене.
– Как да стигна В недрата на Планината?
Тя цъкна с език.
– Не можеш да стигнеш В недрата на Планината. Никой човек, влязъл там, не излиза.
Аз стиснах юмруци толкова силно, че ноктите се вдълбаха в плътта ми.
– КАК ДА СТИГНА ДОТАМ.
– Това е самоубийство – тя ще те убие, ако се доближиш толкова, че да те зърне.
Амаранта беше измамила Тамлин, беше го наранила толкова силно. Беше наранила всички тях.
– Ти си човек – продължи Алис и също се отблъсна от масата. – Плътта ти е тънка като хартия.
Амаранта трябва да е отвлякла и Люсиен... Отнела е окото му и го е белязала до живот. Дали майка му скърбеше за него?
– Ти беше твърде сляпа, за да видиш проклятието над Тамлин – продължи Алис. – Как очакваш да се изправиш пред Амаранта? Ще влошиш нещата още повече.
Амаранта ми отне всичко, което исках, всичко, което най-сетне се осмелих да пожелая.
– Покажи ми пътя – казах с треперещ глас, но без сълзи.
– Не – каза Алис и метна торбата на рамото си. – Иди си у дома. Ще те заведа до стената. Вече няма какво да се направи. Тамлин ще остане неин роб завинаги, а Притиан ще остане под неин контрол. Така е наредила Съдбата, така са наредили вихрите в Котела.
– Не вярвам в Съдбата. Не вярвам и в някакъв абсурден Котел.
Тя отново поклати глава. На оскъдната светлина кафявата ù лъскава коса приличаше на гъста кал.
– Заведи ме при нея – настоях.
Дори и Амаранта да ми изтръгне гръкляна, поне ще умра в опит да го спася. Ще умра, опитвайки се да поправя разрухата, която не предотвратих, да спася хората, които бях обрекла. Поне Тамлин ще знае, че съм го направила за него, че го обичам.
Алис ме изгледа внимателно, преди погледът ù да омекне.
– Както искаш.
33.