Отклоних поглед към нея. Няма да допусна Клер да умре напразно. Няма да се откажа без бой.
– Да – казах аз. – Да, все още искам.
Горната ù устна се изви нагоре и разкри изключително остри кучешки зъби. Аз се втренчих в черните ù очи и осъзнах, че с мен е свършено.
Но Амаранта просто се отпусна назад в трона си и прехвърли крак върху крак.
– Е, Тамлин – каза тя и сложи ръка собственически на рамото му, – предполагам, че не си очаквал да се случи това.
Тя размаха ръка най-общо в моята посока. От тълпата се надигна смях и отекна около мен, сякаш ме замерваха с камъни.
– Какво ще кажеш, Велики господарю?
Погледнах лицето, което обичах толкова много, и следващите му думи почти ме сринаха.
– Никога не съм я виждал. Някой сигурно я е омаял да си направи шега. Вероятно Рисанд.
Все още се опитваше да ме защити, дори тук и сега.
– О, не можа ли да измислиш по-остроумна лъжа – Амаранта наклони глава настрани. – Възможно ли е... възможно ли е самият ти, въпреки онова, което каза преди толкова години, да си отвърнал на чувствата на човек? Едно момиче с омраза към народа ни в сърцето си се е влюбило в елф. А елфът, чийто баща някога колеше човешките маси редом с мен, на свой ред се е влюбил в нея?
Тя отново нададе грачещия си смях.
– О, това е твърде хубаво, твърде забавно.
Тя пипна костта на верижката и погледна пръстена си.
– Предполагам, че ако има човек, който може по достойнство да оцени този момент – обърна се тя към пръстена, – това си ти, Юриан.
Усмихна се сладко.
– Колко жалко, че човешката ти курва не си направи труда да те спаси.
Юриан – ето чие беше окото, негова беше и костта. Стомахът ми се сви от ужас. По някакъв зловещ начин, с някаква ужасна магия, тя държеше душата му пленена в пръстена и костта.
Тамлин все така ме гледаше бездушно, без намек за някакво чувство. Може би е използвала същата магия, за да го омае. Може би е отнела спомените му.
Кралицата зачовърка ноктите си.
– Тук стана ужасно скучно, след като Клер реши да умре в ръцете ми. Ако те убия направо, няма да е интересно, човеко – тя вдигна поглед към мен, после пак го сведе към ноктите си и пръстена на показалеца. – Но Съдбата разбърква Котела в странни посоки. Може би скъпата ми Клер трябваше да умре, за да получа възможността да се развличам с теб.
Аз се разтреперих и сърцето ми слезе в петите. Не можах да се удържа.
– Дошла си за Тамлин, така ли? – попита Амаранта, макар това да не беше въпрос, а предизвикателство. – Е, работата е там, че нацупеното му мълчание ми дотегна до сълзи. Притесних се, когато той дори не трепна, докато си играех със скъпата Клер, и дори не показа онези свои прелестни нокти...
– Но с теб ще направя сделка, човеко – каза тя и в главата ми звъннаха предупредителни камбани. Освен ако животът ти не зависи от това, каза Алис.
– Трябва да изпълниш три задачи, които ще ти дам – три задачи, за да докажеш колко дълбоко е човешкото ти чувство за дълг и любов, и Тамлин ще бъде твой. Само три малки изпитания, за да докажеш на мен и скъпия Юриан, че вашият вид наистина е способен на истинска любов и Великият ти господар ще е твой.
Тя се обърна към Тамлин.
– Приеми го като услуга, Велики господарю – тези човешки кучета понякога могат така да ни заслепят от страст, че изцяло да изгубим здравия си разум. По-добре е да видиш истинската ù природа сега.
– Искам и проклятието му да бъде развалено – изтърсих аз.
Тя вдигна вежда, а усмивката ù се разшири и разкри твърде много бели зъби.
– Ако изпълня трите задачи, ще развалиш проклятието и ние, заедно с целия му двор, ще си тръгнем. И ще останем свободни завинаги – добавих аз. Магията е особено нещо, така каза Алис. Амаранта е победила с магия. Няма да допусна да си остави вратичка за измъкване.
– Разбира се – измърка тя. – Ще добавя и още нещо, ако не възразяваш, просто за да видя дали заслужаваш Тамлин, дали си достатъчно умна за него.
Окото на Юриан се завъртя лудо и тя му цъкна с език. Окото спря да мърда.
– Ще ти предложа изход, момиче – рече тя. – Можеш или да изпълниш задачите, или когато силите ти започнат да те напускат, да ми отговориш на един въпрос.
Едва я чувах, толкова силно блъскаше кръвта в главата ми.
– Гатанка – продължи Амаранта. – Отговори на гатанката и проклятието му ще бъде развалено. Моментално. Дори няма да има нужда да си мръдна пръста и той ще е свободен. Познай верния отговор и е твой. Можеш да отговориш по всяко време – но ако отговорът ти е грешен... – тя посочи зад мен и без да се обръщам ми стана ясно, че сочи тялото на Клер.