Люсиен се опитваше да се откопчи от Атора, но не можеше да се мери с тези подобни на игли нокти, които го натиснаха да коленичи. Аторът се усмихна и го пусна, но остана до него.
Амаранта посочи с пръст към Рисанд. Великият господар на Двора на Нощта вдигна добре оформена вежда.
– Хвани съзнанието му – нареди тя.
Сърцето ми слезе в петите. Люсиен стоеше напълно неподвижен, а по врата му проблеснаха капки пот, когато Рисанд склони глава към кралицата и после се обърна към него.
Зад тях четирима високи, червенокоси Върховни елфи разблъскаха тълпата и застанаха отпред. Бяха атлетични, мускулести, някои изглеждаха като воини, готови да стъпят на бойното поле, други по-скоро приличаха на излъскани придворни. И четиримата се усмихнаха широко. Четиримата останали синове на Великия господар на Двора на Есента.
– Името ù, посланико – обърна се Амаранта към Люсиен. Но Люсиен само хвърли един поглед на Рисанд, преди да затвори очи и да изпъне рамене. Рисанд започна да се усмихва разсеяно, а аз потръпнах от спомена за усещането, оставено от ноктите му, хванали съзнанието ми. Колко лесно можеше да го унищожи.
Братята на Люсиен стояха пред тълпата, жестоки и кръвожадни – по красивите им лица нямаше и следа от угризение или страх.
Амаранта въздъхна.
– Мислех, че си си научил урока, Люсиен.
Люсиен не отвори очи. Готов – той бе готов Рисанд да заличи всичко, което го прави такъв, какъвто е, да превърне ума му, съзнанието му в прах.
– Името ù? – обърна се тя към Тамлин, който не отговори. Очите му бяха приковани в братята на Люсиен, сякаш преценяваше кой от тях се усмихва най-широко.
Амаранта прокара нокът по облегалката на трона си.
– Предполагам, че красивите ти братя не го знаят, Люсиен – измърка тя.
– Ако го знаехме, милейди, щяхме веднага да ви го съобщим – каза най-високият. Беше слаб и жилав, добре облечен и изглеждаше точно като кучи син, отраснал в кралски двор. Вероятно е най-големият, заради начина, по който дори изглеждащите като родени воини го гледаха със страхопочитание и пресметливост.
Амаранта му отправи доволна усмивчица и вдигна ръка. Рисанд наклони глава и се взря в Люсиен, като леко присви очи.
Люсиен се вцепени. От устните му се отрони стон и...
– Фейра! – извиках аз. – Казвам се Фейра.
Едва се задържах на крака, вместо да се строполя на пода, когато Амаранта кимна и Рисанд отстъпи крачка назад. Дори не беше извадил ръце от джобовете си.
Значи на него е разрешила да запази по-голяма част от силата си, в сравнение с другите, щом може да причинява подобни наранявания, макар и вързан за нея. Или пък силата му преди Амаранта да му я отнеме е била... невероятна, щом е способен да стори всичко това с малкото, оставено му от нея.
Люсиен се отпусна треперещ на земята. Братята му се намръщиха, а най-големият дори оголи зъби срещу мен в безмълвно ръмжене. Не му обърнах внимание.
– Фейра – каза Амаранта, сякаш опитваше името ми на вкус, премятайки двете срички в устата си. – Старо име, на един от древните ни диалекти.
– Е, Фейра – продължи след секунда. Идеше ми да се разплача от облекчение, че не попита за фамилното ми име. – Обещах ти гатанка.
Въздухът около мен се сгъсти и потъмня. Защо Тамлин не прави нищо, не проронва и дума? Какво започна да ми разказва Люсиен, преди да се наложи да изчезне от килията ми?
– Разгадай това, Фейра, и двамата с Великия ти господар и целия му двор може да си тръгнете веднага с благословията ми. Да видим дали наистина си достатъчно умна, че да заслужиш един от нас.
Тъмните ù очи блеснаха, а аз се постарах да изчистя съзнанието си, щом тя заговори.
Някои ме търсят цял живот и пак не ме намират,
други аз целувам, а те на прах ме стриват
Понякога докосвам тези с красота и мъдрост,
но винаги ценя онези с много дързост
Ръката ми е нежна, ако съм приета,
ала отхвърлена, мога да убия човека
Всеки мой удар по сила е славен,
но когато убивам, убивам аз бавно…
Премигнах и тя повтори гатанката и се усмихна, когато свърши, доволна като котка. Главата ми бе празна, безполезна маса. Възможно ли е да има предвид някаква болест? Майка ми е умряла от тиф, а братовчедка ù от малария, след едно пътуване до Бхарат... Никой от симптомите обаче не подхождаше на гатанката... Да не би да е човек?
* * *
През тълпата премина вълна от смях, най-силно се смееха братята на Люсиен. Рис ме наблюдаваше, обгърнат от нощта, леко усмихнат.