Щом създанието е сляпо, значи разчита на обонянието си – миризмата ми е най-слабото ми място.
Търках се с кал, докато не се уверих, че от мен са останали само две синьосиви очи. Размазах последната шепа кал по себе си – ръцете ми бяха станали толкова хлъзгави, че едва успях да задържа в едната заострената кост, която измъкнах от колана си.
– Какво прави то? – попита отново един от зеленоликите елфи.
Този път му отговори дълбок, шлифован глас.
– Прави капан.
Рисанд.
– Но Миденгардът...
– Разчита на обонянието си, за да вижда – каза Рис и аз го изгледах особено гневно, когато вдигнах глава към тази част от публиката си и го видях да ми се усмихва. – А Фейра току-що стана невидима.
Във виолетовите му очи блесна пламъче. Отправих му неприличен жест, преди да хукна да бягам право към червея.
* * *
Забих останалите кости на най-острите завои, тъй като знаех, че на връщане няма да мога да тичам със същата скорост, колкото и да ми се иска. Не ми отне много време да открия червея, тъй като група елфи се бяха събрали да го дразнят, но трябваше да стигна до подходящо място – трябваше да избера бойното поле.
Забавих крачка и прилепих гръб към стената, щом чух плъзгането и хриптенето на червея. И хрущенето.
Елфите, които гледаха червея – десетина, всичките с бледосиня кожа и бадемовидни черни очи, се закикотиха. Предположих, че съм ги отегчила и са решили да гледат как нещо друго умира.
Което е чудесно, но само ако червеят все още е гладен и ако се хване на примамката ми.
Промъкнах се до един завой и надникнах зад ъгъла. Тъй като бях покрита с неговата собствена миризма, червеят не ме надуши и продължи да се храни. Сега надигна предната част на едрото си тяло нагоре, към нещо, което един елф люлееше пред пастта му и приличаше на космата ръка. Червеят щракна със зъби и синьокожите елфи отново се разкикотиха, преди този с ръката да я пусне в отворената паст на създанието.
Скрих се обратно зад ъгъла и извадих костената си сабя, която приготвих за случая. Припомних си пътя, по който стигнах дотук, всички завои и тунели.
Въпреки всичко сърцето ми замря, когато прокарах острия назъбен край на костта по дланта си, разрязвайки кожата. Кръвта набъбна на едри капки – ярки и блестящи като рубини. Оставих капките да наедреят още преди да стисна юмрук. Червеят щеше да я надуши скоро.
Едва тогава осъзнах, че тълпата зрители е замлъкнала.
Почти изпуснах костта, когато отново протегнах шия да видя червея.
Нямаше го.
Синьокожите елфи ми се ухилиха.
После се чу глас, който разкъса тишината като метеор – гласът на Люсиен, който изрева над цялото помещение:
– ОТЛЯВО!
Аз хукнах назад и успях да измина няколко метра, преди стената зад мен да избухне като кална бомба, когато червеят мина направо през нея – огромна маса, увенчана с остри като бръсначи зъби, – на сантиметри от мен.
Вече тичах – толкова бързо, че стените на канала ми се струваха размазано червеникаво петно. Трябваше да увелича дистанцията си, иначе червеят ще се стовари върху мен. Но не трябва да се отдалечавам прекалено много, за да не изгуби той дирята и да забрави, че е гладен.
Стигнах първия остър завой и сграбчих костта, която бях забила в калта. Използвах я като лост, за да се оттласна напред, без да губя скорост, даже печелейки малко, за да увелича преднината си пред червея с няколко секунди. После дойде вторият остър завой и аз повторих действието с костта, която бях забила в стената.
Глезените и коленете ми протестираха, докато се мъчех да не падна в хлъзгавата кал. Още само още един завой и после идваше права отсечка...
Завих зад последния ъгъл и виковете и крясъците на елфите се промениха. Червеят напредваше като мощна, смъртоносна вълна зад мен, но аз продължих да бягам, без да се подхлъзна по последната отсечка от трасето.
Ръбът на ямата се появи пред мен и с една последна молитва наум, аз скочих.
За момент под мен имаше само тъмен въздух, готов да скочи и да ме погълне.
Протегнах ръце, докато падах надолу, към мястото, което си набелязах. Всичките ми кости, главата ми пламнаха от болка, когато се ударих в земята и се претърколих. Преметнах се, за да се изправя, и изпищях, когато нещо твърдо ме удари по ръката и прониза плътта ми.