– Но на мен ми трябва компания за партито – във виолетовите му очи блеснаха звезди. – И като си помислих за теб, сама в килията по цяла нощ...
Той размаха ръка и елфите прислужници изчезнаха през вратата. Потръпнах, докато гледах как минават през дървото – това сигурно го могат всички в Двора на Нощта, а Рисанд се засмя.
– Изглеждаш точно така, както се надявах.
От обвитата ми в паяжини памет изплуваха почти същите думи, прошепнати в ухото ми от Тамлин.
– Необходимо ли е всичко това? – попитах аз и посочих рисунките и дрехата.
– Разбира се – каза той безгрижно. – Как иначе ще разбера дали не те е докосвал някой?
Той закрачи към мен и аз се напрегнах, когато прокара пръст по рамото ми, размазвайки рисунката. Щом пръстът му се отдели от кожата ми, рисунката се самовъзстанови и петното изчезна без следа.
– Роклята няма да ги развали, нито движенията ти – каза той, навел глава към мен. Зъбите му бяха твърде близо до гърлото ми. – Аз ще запомня точно къде са били моите ръце. Но ако те докосне някой друг, да речем един конкретен Велик господар, който обича пролетта, ще разбера веднага.
Той игриво ме перна по носа с пръст.
– И, Фейра – добави с глас като милувка, – не обичам някой друг да си играе с играчките ми.
Лед се стегна около вътрешностите ми. Принадлежах му за по една седмица всеки месец. Изглежда според него това важеше за остатъка от живота ми.
– Ела – каза Рисанд и протегна ръка към мен. – Закъсняваме.
* * *
Тръгнахме по коридорите. Отпред долиташе празнична глъчка и лицето ми пламна – завладя ме срам от прозрачните одежди, с които съм облечена. Гърдите ми се виждаха съвсем ясно под прозрачната материя, а рисунките не оставяха нищо на въображението. Кожата ми настръхна от студения въздух. Тъй като краката, тялото ми отстрани и почти целия ми корем бяха голи, се наложи да стисна зъби, за да не затракат от студ. Босите ми крака вече замръзваха и се надявах, че където и да отиваме, ще има голям огън.
Иззад една двойна каменна врата долиташе странна, немелодична музика. Веднага познах вратата – тя водеше към тронната зала. Не. Не, където и да е, но не и там.
Върховни и нисши елфи приковаха погледи в мен, когато влязохме. Някои се поклониха на Рисанд, други просто ни зяпаха. Видях по-големите братя на Люсиен, застанали точно пред вратата. Усмивките, които ми отправиха, бяха откровено вълчи.
Рисанд не ме докосваше, но вървеше достатъчно близо до мен, за да покаже ясно, че съм с него, че му принадлежа. Няма да се изненадам, ако ми е сложил нашийник и повод. Може би ще го направи по-нататък, след като вече съм свързана с него заради сделката, както непрекъснато ми напомняше татуировката на ръката ми.
Над радостните възгласи се надигна шепот и дори музиката стихна, когато тълпата се раздели, за да минем напред към подиума с трона на Амаранта. Вдигнах високо глава. Тежката диадема се впиваше в черепа ми.
Изпълних първата ù задача. Свърших домакинските задължения, които ми възложиха. Имах право да държа главата си вдигната високо.
Тамлин седеше до нея на същия трон като преди, в същите дрехи, без оръжия, все така с маската – единственият знак, че още ù се противопоставя. Рисанд каза, че иска да го информира за сделката в подходящия момент, че иска да нарани Тамлин, като му разкрие станалото. Мръсник. Манипулативен, злобен мръсник.
– Честито слънцестоене – каза Рисанд и се поклони на Амаранта. Тя бе облечена в рокля с цвят на лавандула и пурпурни орхидеи, изненадващо скромна. Аз приличах на дивачка в сравнение с изтънчената ù красота.
– Какво си направил с пленницата ми? – попита тя с усмивка, но очите ù останаха сериозни.
Лицето на Тамлин бе каменно... но ръцете му стискаха облегалките на трона толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. Нямаше нокти. Значи успяваше да държи тази част от себе си под контрол.
Постъпих много глупаво, обвързвайки се с Рисанд. Рисанд с крилете и ноктите, спотайващи се под красивото, безупречно лице. Рисанд, който може да унищожава съзнания. Направих го за теб! – ми идеше да извикам.
– Сключихме сделка – каза Рисанд. Аз се дръпнах, когато той прибра кичур от косата ми, паднал на лицето ми, зад ухото. Прокара пръсти по бузата ми – нежна милувка. В тронната зала се възцари пълно мълчание, когато той произнесе следващите си думи към Тамлин:
– Една седмица от всеки месец ще прекарва с мен в Двора на Нощта в замяна на лечителските ми услуги след първото изпитание.