– Пред всички ли?
– Да – отвърна Люсиен, много по-нежно, отколкото ми е говорил някога. Вцепених се. Не ми трябваше съжалението му. Той въздъхна и ме хвана за лявата ръка. Огледа татуировката.
– Какви ги мислеше? Не знаеше ли, че ще дойда при първа възможност?
Дръпнах си ръката.
– Умирах! Имах треска, почти непрекъснато бях в безсъзнание! Откъде да знам, че ще дойдеш? Дори не знаех дали разбираш колко бързо могат да умрат човеците от подобно нещо. Нали сам ми каза, че си се поколебал онзи път с нагите.
– Дадох на Тамлин клетва...
– Нямах друг избор! Да не мислиш, че ще ти се доверя след всичко, което ми наговори, докато живеех в имението?
– Рискувах си главата при първото ти изпитание. Това не е ли достатъчно? – металното му око жужеше тихо. – Ти ù каза името си, за да ме спасиш – след всичко, което ти наговорих, всичко, което направих, ти ù каза името си. Не си ли помисли, че ще ти помагам след това? Със или без клетва?
Не предполагах, че това ще има някакво значение за него.
– Нямах друг избор – повторих аз, задъхана.
– Не разбираш ли какъв е Рис?
– Разбирам! – излаях аз, после въздъхнах. – Разбирам – казах тихо и изгледах гневно окото на дланта си. – Свършено е. Така че няма нужда да спазваш каквато и клетва да си дал на Тамлин. И не се чувствай задължен за това, че те спасих от Амаранта. Щях да го направя дори само за да изтрия усмивките от лицата на братята ти.
Люсиен цъкна с език, но живото му око блесна.
– Радвам се да видя, че не си продала бодрия си човешки дух или упоритостта си на Рис.
– Само по една седмица от живота ми всеки месец.
– Ще я видим тази работа като ù дойде времето – изръмжа той, а металното му око се обърна за миг към вратата. Той се изправи. – Трябва да вървя. Пазачите ще се сменят скоро.
Направи крачка напред, а аз казах:
– Съжалявам – съжалявам, че те наказа за помощта ти в изпитанието ми. Чух... – гърлото ми се стегна. – Чух какво е накарала да ти направи Тамлин.
Той сви рамене, но аз добавих:
– Благодаря ти. За това, че ми помогна.
Той тръгна към вратата и за пръв път забелязах колко сковано се движи.
– Затова не можах да дойда по-рано – каза той и преглътна. – Тя... тя използва силите си, силите ни, за да не може гърбът ми да заздравее. До днес не можех да се движа.
Стана ми малко трудно да дишам.
– Ето – казах аз, свалих наметалото и станах да му го подам. От внезапния студ цялата ми кожа настръхна.
– Задръж го. Взех го от един задрямал пазач по пътя насам.
В оскъдната светлина проблесна избродираният на наметалото символ със спящ дракон. Гербът на Амаранта. Направих гримаса, но се увих в наметалото.
– Освен това – добави Люсиен с малко тъжна, но самодоволна усмивка, – видях достатъчно от тялото ти да ми държи влага за цял живот.
Изчервих се, а той отвори вратата.
– Чакай – спрях го. – Тамлин... Тамлин добре ли е? Тоест, тоест, заклинанието, което му е наложила Амаранта да мълчи...
– Няма заклинание. Не ти ли е хрумвало, че Тамлин мълчи, за да не каже на Амаранта коя част от изтезанията ти го нараняват най-силно?
Не, не ми хрумна.
– Опасна игра играе – каза Люсиен и преди да излезе, добави – Всички ние играем опасна игра.
* * *
На следващата вечер отново ме изкъпаха, изрисуваха и ме отведоха в проклетата тронна зала. Този път нямаше бал, просто вечерна сбирка за развлечение. Въпросното развлечение се оказах аз. След като пих от виното, сетивата ми милостиво се изключиха и не осъзнавах какво се случва.
Вечер след вечер ме обличаха по един и същи начин и придружавах Рисанд до тронната зала. Така се превърнах в играчката на Рисанд, в държанката на курвата на Амаранта. Събуждах се със смътни, откъслечни спомени – как танцувам между краката на Рисанд, а той седи на стол и се смее, как ръцете му са посинели, защото ме е пипал по нарисуваното тяло – по талията, по ръцете, но никъде другаде, никога. Караше ме да танцувам, докато ми призлее, и след като спирах да повръщам, ме караше отново да танцувам.
Събуждах се болна и изтощена всяка сутрин и макар заповедта на Рисанд към пазачите още да действаше, нощните ми занимания изсмукваха всичките ми сили. Прекарвах дните си в спане, за да се отърся от ефекта на елфическото вино и да избягам от униженията, на които ме подлагаха. Когато бях в състояние, размишлявах върху гатанката на Амаранта, върху всяка дума в нея, но без полза.