Рисанд ми хвърли бегъл поглед – безмълвна заповед да остана назад, до тълпата. Аз се подчиних и насочих вниманието си към Тамлин – зачаках да ме погледне, просто да ме погледне, но той не го направи. Вниманието му беше погълнато от кралицата и елфа пред нея. Ясно.
Амаранта погали пръстена си, без да изпуска от поглед всяко движение на Рисанд.
– Този придворен от Двора на Лятото – каза тя и посочи мъжа, свит в краката ù – се е опитал да избяга през изхода към Двора на Пролетта. Искам да знам защо.
В най-предната редица на тълпата стоеше висок, красив Върховен елф с почти изцяло бяла коса, искрящи сини очи и кожа с цвят на махагон. Устните му бяха свити, а очите му се местеха от Амаранта към Рисанд и обратно. Виждала съм го и преди, по време на първото ми изпитание – Великият господар на Двора на Лятото. Преди сякаш сияеше, видях как тогава той почти излъчваше златна светлина. Сега изглеждаше помръкнал, безцветен. Сякаш Амаранта е изсмукала силите му до последната капка, докато е разпитвала поданика му.
Рисанд пъхна ръце в джобовете си и се приближи до мъжа на пода с небрежна стъпка.
Елфът се присви, лицето му блестеше от пролетите сълзи. Вътрешностите ми се стегнаха на възел от страх и срам, когато видях как той се подмокри при вида на Рисанд.
– М-м-моля – промълви елфът.
Тълпата замря, сякаш никой не смееше да диша.
Рисанд стоеше с гръб към мен, с отпуснати рамене и безупречни дрехи. Разбрах, че ноктите му са се впили в съзнанието на елфа в момента, в който той спря да трепери.
Великият господар на Двора на Лятото стоеше напълно неподвижен – в сините му очи светеше болка, истински дълбока болка и страх. Дворът на Лятото е един от разбунтувалите се, спомних си тогава. Значи този е нов Велик господар, който тепърва трябва да взима решения, които ще струват животи.
След секунда мълчание, Рисанд погледна Амаранта.
– Искал да избяга. Да стигне до Двора на Пролетта, да премине стената и да избяга на юг в човешките земи. Не е имал съучастници, нито мотив, освен жалката си страхливост.
Той посочи с брадичка към локвата урина на пода под елфа. С крайчеца на окото си видях как Великият господар на Двора на Лятото се отпусна от облекчение. Зачудих се... зачудих се какво решение е взел Рисанд в момента, в който е научил тайните от съзнанието на елфа.
Ала Амаранта подбели очи и се отпусна назад в трона си.
– Унищожи го, Рисанд – тя махна с ръка към Великия господар на Двора на Лятото. – А ти прави каквото искаш с тялото след това.
Великият господар на Двора на Лятото се поклони, сякаш му предлагат дар, и погледна придворния си, който изглеждаше някак по-спокоен и прегръщаше коленете си с ръце. Елфът беше готов, дори облекчен от това, което му предстоеше.
Рис извади едната си ръка от джоба и я отпусна до тялото си. Можех да се закълна, че във въздуха се мярнаха почти невидими нокти, когато той сви пръсти.
– Започвам да се отегчавам, Рисанд – каза Амаранта с въздишка и пак се заигра с костта медальон. Не ме погледна нито веднъж тази вечер, беше твърде заета с настоящата си плячка.
Рисанд сви пръсти в юмрук.
Очите на елфа на пода се разшириха и после се изцъклиха, а тялото му падна настрани в локвата урина. От носа и ушите му шурна кръв и започна да оформя друга локва.
Толкова бързо, толкова окончателно и толкова безвъзвратно... Беше мъртъв.
– Казах да му унищожиш съзнанието, не мозъка – сопна се Амаранта.
Тълпата около мен замърмори и се раздвижи. Исках единствено да потъна сред елфите и после да се промъкна обратно в килията си и да залича случилото се от паметта си. Тамлин не помръдна. На какви ли ужаси е ставал свидетел през дългия си живот, щом това не нарушава невъзмутимото му изражение и самоконтрол?
Рисанд сви рамене и пъхна обратно ръката си в джоба.
– Извинете ме, кралице моя.
После се обърна, без да изчака тя да го освободи и без да ме погледне, тръгна към дъното на тронната зала. Последвах го, като се опитах да овладея треперенето си, да не мисля за тялото, проснато на пода зад нас, или за Клер – все още прикована към стената.
Тълпата се отдръпваше от нас, докато минавахме. „Курва“, съскаха някои към него, така че да не ги чуе Амаранта, Курвата на Амаранта. Но много други му отправяха колебливи, признателни усмивки и думи: Хубаво направи, добре, че уби предателя.
Рисанд не обърна внимание нито на едните, нито на другите. Раменете му бяха все така отпуснати, стъпките му – безгрижни и бавни. Зачудих се дали някой освен него и Великия господар на Двора на Лятото съзнава, че убийството на елфа беше проява на милост. Бях готова да се обзаложа, че е имало и други, замесени в плана за бягство, може би дори самият господар на Двора на Лятото.