Мисълта предизвика мигновено такъв ужас, че дъхът ми секна.
– Ако се провалиш – добави той, повече на себе си, отколкото на мен, – Амаранта ще управлява вечно.
– Щом веднъж е успяла да отнеме силата на Тамлин, кой може да гарантира, че няма да го направи отново?
Това беше въпросът, който досега не се осмелявах да изрека на глас.
– Втори път той няма да се излъже толкова лесно – каза той, втренчен в тавана. – Най-голямото ù оръжие е фактът, че държи силите ни на едно място. Но не може да стигне до тях, не изцяло. Въпреки че може да ни контролира чрез тях. Затова не мога да унищожа съзнанието ù, затова все още не е умряла. В момента, в който развалиш проклятието ù над Тамлин, той така ще се разгневи, че никаква сила на света няма да го удържи да не я размаже по стените.
През тялото ми премина ледена тръпка.
– Защо мислиш, че правя това? – той размаха ръка към мен.
– Защото си чудовище.
Той се засмя.
– Вярно е, но освен това съм прагматичен. Яростта на Тамлин е най-доброто оръжие, с което разполагаме срещу нея. Да те види как сключваш опасна сделка с Амаранта беше едно, но когато видя моята татуировка на ръката ти... О, ако беше родена с моите способности, щеше да усетиш как гневът просто се излива от него.
Не исках да се замислям особено за способностите му.
– И каква е гаранцията, че няма и теб да размаже по стените?
– Може би ще се опита, но имам чувството, че първо ще убие Амаранта. За това е цялата работа в края на краищата – дори за онова, което правя с теб, е виновна тя. И така, утре той ще я убие и аз ще бъда свободен преди Тамлин да успее да се сбие с мен, което иначе ще превърне някога свещената ни планина в купчина чакъл.
Той зачовърка ноктите си.
– Имам и още няколко карти, които мога да изиграя утре.
Вдигнах вежди в безмълвен въпрос.
– Фейра, в името на Котела. Всяка вечер те карам да се напиеш, но задавала ли си си въпроса защо не те докосвам никъде другаде, освен по ръцете и по талията?
До тази вечер, до тази проклета целувка. Изскърцах със зъби, но въпреки растящия ми гняв, картината внезапно ми се изясни.
– Това е единственото, което да му покаже, че съм невинен – каза той. – Единственото, което ще накара Тамлин да помисли, преди да влезе в схватка с мен, в която мнозина невинни елфи ще загубят живота си. Това е единственият начин да го убедя, че през цялото време съм бил на твоя страна. Повярвай ми, нищо не би ми харесало повече от това да ти се насладя, но има и по-важни неща от завличането на човешка жена в леглото ми.
Въпреки че знаех, попитах:
– Какви например?
– Например земите ми – каза той и в очите му се появи далечен, замечтан израз, който не съм виждала досега. – Например остатъкът от народа ми, поробен от тиранична кралица, която може да ги избие, когато ù скимне. Не се съмнявам, че и Тамлин е споделял подобни тревоги с теб.
Не беше... не съвсем. Не успя заради проклятието.
– Защо Амаранта е взела теб на прицел? – осмелих се да попитам. – Защо те е превърнала в своя курва?
– Като изключим очевидното? – той посочи перфектното си лице. Аз не се усмихнах и той въздъхна. – Баща ми уби бащата на Тамлин... и братята му.
Вцепених се. Тамлин никога не го е споменавал. Дори не ми каза, че със смъртта им е свързан Дворът на Нощта.
– Дълга история, която не ми се разказва, но да кажем, че след като завзе земите ни, Амаранта реши, че ще изпита особено удоволствие да накаже сина на убиеца на близкия ù приятел. Реши, че ме мрази достатъчно силно заради постъпките на баща ми, та да ме накара да страдам.
Можех да му протегна ръка, да му се извиня... но мислите ми бяха застинали. Онова, което му е причинила Амаранта...
– И така – продължи той с нотка на умора в гласа. – Ето ни тук, оставили съдбата на безсмъртния ни свят в ръцете на един неграмотен човек.
Той се засмя горчиво, наведе глава, подпря чело на едната си длан и затвори очи.
– Каква бъркотия.
Част от мен търсеше думи, с които да го нарани в този момент на уязвимост, но друга част си припомняше всичко, което каза, всичко, което направи. Как главата му се извърна към вратата, преди да започне да ме целува. Знаел е, че Амаранта идва. Може би ме е целунал, за да предизвика ревността ù, а може би...
Ако не беше ме целунал, ако не беше ни хванал с Тамлин, щях да се върна в тронната зала покрита с размазани петна боя. Всички, и най-вече Амаранта, щяха да разберат какво съм правила. Нямаше да им отнеме кой знае колко време да разберат и с кого съм била. Не ми се мисли какво щеше да е наказанието за това.