– Какво, в името на бездънния Котел...
– Не предполагах, че някой ще влезе толкова рано, мислех да го сваля...
Алис ме огледа от глава до пети.
– Мислиш си, че като ме перне въже през лицето, не мога да ти изпотроша костите?
Кръвта ми замръзна във вените.
– Мислиш, че това ще подейства срещу когото и да е от нас?
Щях да продължа да се извинявам, ако не беше подигравката в думите ù. Затова просто скръстих ръце.
– Използвах го като аларма, за да имам време да избягам. Не беше капан.
Тя изглеждаше готова да ми се изплюе в лицето, но само присви кафявите си очи.
– Не можеш да ни надбягаш, момиче.
– Знам – казах аз, докато сърцето ми забавяше ритъма си. – Но поне няма да се изправя пред смъртта неподготвена.
От Алис се изтръгна някакво подобие на смях.
– Господарят ми даде дума, че можеш да живееш тук – да живееш, не да умреш. Ние ще му се подчиним – тя огледа парчето въже. – Трябва ли да съсипваш прекрасните завеси?
Не исках... Опитах се да запазя сериозното си изражение, но на устните ми се прокрадна нещо като усмивка. Алис тръгна към остатъците от завесите и ги дръпна, разкривайки все още обагреното в нежнорозово небе, с пръски бледо оранжево и виолетово от изгряващото слънце.
– Извинявай – повторих.
Алис цъкна с език.
– Поне имаш желание да се бориш, момиче. Това ти го признавам.
Отворих уста да кажа нещо, но друга прислужница с птича маска влезе в стаята, носейки поднос със закуска. Пожела ми добро утро, остави подноса на една масичка край прозореца и изчезна в банята. Звукът на течаща вода изпълни стаята.
Седнах пред масичката и огледах овесената каша, яйцата и бекона. Бекон. Отново храна като тази, която ядяхме отвъд стената. Не знам защо очаквах нещо по-различно. Алис ми наля чаша от нещо, което изгледаше и миришеше като чай.
– Какво е това място? – попитах тихо. – Къде е?
– Това е сигурно място. Повече не ти трябва да знаеш – отвърна Алис и постави чайника на подноса. – Поне тази къща е сигурна. Ако тръгнеш да се разхождаш из имението, трябва да внимаваш.
Хубаво... щом не иска да отговори на този въпрос, ще опитам пак.
– За какви елфи трябва да внимавам?
– За всякакви – каза Алис. – Защитата, която ти предлага господарят, си има своите граници. Всички други ще искат да те хванат и да те убият просто защото си човек, без значение какво си сторила на Андрас.
Още един безполезен отговор. Заех се със закуската, а тя влезе в банята. Когато приключих с яденето и с къпането, отказах предложените от Алис дрехи и отново облякох туника, този път в толкова тъмновиолетово, че изглеждаше почти черна. Исках да разбера името на този цвят, но и така го запомних. Обух кафявите ботуши, с които бях и предишната вечер, седнах пред мраморната тоалетка, за да сплете Алис косите ми, и се отдръпнах, стресната от отражението ми.
Не изглеждаше приятно, макар че като цяло не беше грозно. Носът ми е сравнително прав, единствената черта, освен очите, която съм наследила от майка ми. Още си спомням как сбръчкваше нос, когато се преструваше на развеселена от някоя безвкусна шега на безобразно богатите си приятели.
Меката уста съм взела от баща ми, макар тя да се губеше на фона на твърде острите ми скули и хлътналите бузи. Не понасях да гледам леко дръпнатите си очи. Знаех, че от огледалото в мен ще се вгледа Неста или майка ми. Понякога се чудех затова ли сестра ми обижда външността ми. Далеч не бях грозна, но... в мен имаше твърде много черти от хората, които мразехме и обичахме едновременно, и Неста не можеше да го понесе. И аз не го понасях.
Предполагам обаче, че на Тамлин, Върховен елф, привикнал на неземна, безупречна красота, наистина ще му е трудно да ми направи комплимент за вида ми.
Алис привърши с плитката ми и аз скочих от столчето, преди да успее да вплете в косите ми няколко от цветчетата, които донесе в една кошница. Сигурно щях да стана красавица, каквото означава и името ми, ако не бяхме толкова бедни, но това никога не ме е интересувало особено. В гората красотата няма никакво значение.
Когато попитах Алис какво да правя сега – какво ще правя с остатъка от смъртния си живот, тя сви рамене и ми предложи да се разходя в градината. Идеше ми да се изсмея на безгрижието, с което го каза, но се сдържах. Ще е глупаво да настройвам срещу себе си потенциални съюзници. Съмнявам се, че е любимка на Тамлин и не ми се иска да я разпитвам, но... Е, една разходка ще ми даде възможност да се огледам наоколо и да видя дали няма някой друг, който да се застъпи за мен пред Тамлин.