Когато изядох толкова, колкото успях да поема, без да ми прилошее, се загледах в тях. Червената коса на Люсиен сияеше на светлината на огъня, а скъпоценните камъни по дръжката на меча му проблясваха – богато украсеното острие толкова се различаваше от трите ножа, втъкнати в кожения ремък на гърдите на Тамлин. Тук нямаше срещу кого да използва този меч, но въпреки скъпоценните камъни и филигранната резба, оръжието беше твърде голямо да служи само за аксесоар. Може би има нещо общо с невидимите създания в градината. Може би е изгубил окото си и получил белега си в битка. Кръвта ми се вледени при тази мисъл.
Алис ми каза, че в къщата е безопасно, но ме предупреди също така да внимавам. Какво може да се спотайва около къщата? Или да използва човешките ми сетива срещу мен? Докъде се простира заповедта на Тамлин никой да не ме убива или наранява? Каква власт има?
Люсиен млъкна и аз си дадох сметка, че ме гледа и се усмихва подигравателно, което караше белегът му да изглежда още по-страховит.
– Възхищаваш се на меча ми или обмисляш убийството ми, Фейра?
– Разбира се, че не – казах аз тихо и погледнах Тамлин. Златистите точици в очите му блестяха, виждах ги дори и от другия край на масата. Сърцето ми препускаше. Да не би да е чул как взимам ножа? Или е чул плъзгането на метал върху дърво? Насилих се да отместя поглед към Люсиен.
Ленивата му, злорада усмивка все още си беше на мястото. Дръж се прилично, бъди любезна, постарай се да го спечелиш на своя страна... Мога да се справя.
Тамлин наруши мълчанието:
– Фейра обича да ловува.
– Не обичам.
Май трябваше да го кажа с по-любезен тон, но продължих така:
– Ловувах по необходимост. А ти откъде знаеш за това?
Погледът на Тамлин беше дързък, преценяващ.
– Имаше лък и стрели в... къщата ти.
Зачудих се дали не искаше да каже коптор.
– Когато видях ръцете на баща ти, разбрах, че не той ги използва.
Той посочи нашарените ми с белези, мазолести ръце.
– Ти му каза за месото и за парите от кожите. Елфите може да са много неща, но не сме глупави. Освен ако нелепите ви легенди не твърдят за нас и това, наред с другото.
Въпреки че никога не позволих грубите думи на селските деца за разорението на баща ми да ме засегнат, Илейн често се прибираше разплакана, а Неста – скована и озлобена. Нелепа, незначителна – ето как ме вижда Тамлин, ето как ме виждат всички те. Това не трябва да ме засяга, трябва да държа главата си гордо вдигната. Но тези елфи, безсмъртни и безгрижни, с толкова много храна на разположение, че могат да нахранят цялото село в продължение на година само със запасите си за няколко дни, някак успяха да стъпчат гордостта ми.
Втренчих се в трохите хляб и остатъците от сос в златната чиния пред мен. Ако бях вкъщи, щях да оближа и остатъците, нямаше да оставя и една трошичка хляб. А чиниите... Само с една от тях мога да купя двойка коне, рало и нива.
Изобилието в имението ме отвращаваше точно толкова, колкото и бързото ми привикване към него.
Люсиен се прокашля.
– На колко си години впрочем?
– На деветнайсет.
Любезно, цивилизовано...
Люсиен цъкна с език.
– Толкова млада и толкова закоравяла! И умел убиец!
Свих юмруци и си поех дълбоко въздух. Кротка, покорна, тиха... Дадох дума на майка си и я спазих. Дори Тамлин да се е погрижил за семейството ми, не е същото като да се погрижа за тях аз. Онази безумна малка мечта все още може да се сбъдне – сестрите ми да се омъжат добре, да се изнесат и аз да прекарам целия си живот с баща ни, с достатъчно храна за двама ни и достатъчно време да рисувам, дори и по малко. Или може би да открия какво искам наистина. Всичко това може да се случи в някоя далечна страна може би, ако някога успея да се измъкна от тази сделка и ми позволят да си тръгна. Все още мога да си мечтая за едно по-добро бъдеще, макар че Върховните елфи сигурно ще се изсмеят и ще кажат колко типично човешка е мечтата ми – толкова малка, толкова незначителна.
При все това всяко късче информация може да ми е от полза и ако демонстрирам интерес към нещата, които ги вълнуват, може би ще бъдат по-благосклонни към мен. Ще им заложа капан, както правех в гората. Така че казах:
– С това ли се занимавате? Смилявате се над човеци, нарушили Договора, и се наслаждавате на обилни вечери?