– Какво се е случило с магията, че да подейства така?
Люсиен се изсмя.
– От помийните ями на Ада ни беше изпратено нещо... – каза той, после се огледа и изруга. – Не биваше да го казвам. Ако тя чуе...
– Коя?
Цветът се бе отдръпнал от бронзовата му от слънцето кожа. Той прокара пръсти през косата си.
– Няма значение – каза и въздъхна дълбоко. – Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. Там може и да мисли, че е в реда на нещата да ти разкаже за болестта, но аз не бих се учудил, ако като човек решиш да продадеш информацията на онзи, който предложи най-висока цена.
Настръхнах, но късчетата информация, които току-що беше споделил, блещукаха в съзнанието ми като скъпоценни камъни. Някаква тя е изплашила Люсиен до такава степен, че... че той се страхува дали някой не го подслушва, следи, наблюдава как се държи. Дори и тук, в гората. Огледах внимателно сенките между дърветата, но не видях нищо притеснително.
Притиан се управлява от седем Велики господари. Може би тази тя е Великият господар на тези земи тук. Не господар, а господарка. Ако изобщо е възможно.
– На колко години си? – попитах го, с надеждата, че ще ми каже още нещо полезно.
– На много – отвърна той. Огледа храстите наоколо, но имах чувството, че не търси дивеч. Стойката му беше прекалено скована.
– Какви магически сили имаш? Можеш ли да се превръщаш в животно като Тамлин?
Той въздъхна и вдигна очи към небето, преди да ги извърне към мен и да ме огледа подозрително, а металното му око се присви, фокусирано върху мен.
– Опитваш се да напипаш слабостите ми, за да ме...
Аз го изгледах кръвнишки.
– Добре де. Не, не мога да си променям формата. Само Там може.
– Но вашият приятел... той беше в образа на вълк. Освен ако това не е бил негов...
– Не, не. И Андрас беше Върховен елф. Там може да ни променя и да ни дава различни форми, ако се налага. Но го прави само със стражите. Когато Андрас премина отвъд стената, Там го превърна във вълк, за да не разбере никой, че е елф. Макар че размерите му самù по себе си бяха доста издайнически.
По гръбнака ми пробяга тръпка, толкова силна, че не обърнах внимание на нажежения от гняв поглед, който ми отправи Люсиен. Не посмях да попитам дали Тамлин може да превърне и мен в животно.
– Както и да е – продължи Люсиен. – Върховните елфи нямат конкретни магически сили като нисшите. Нямам някакви вродени способности, ако това питаш. Не изпитвам желание да чистя всяко нещо, което зърна, както твърдят легендите ви, нито подмамвам хора да намерят смъртта си в реки и езера, нито пък съм длъжен да отговорям на всеки твой въпрос, за да ме хванеш в капан. Ние просто съществуваме... за да управляваме.
Извърнах глава в друга посока, за да не види как подбелвам очи.
– Предполагам, че ако бях една от вас, нямаше да съм Върховен елф, а нисш, нали? И като Алис, щях да ви прислужвам.
Той не отговори, което означава, че съм права. При такава арогантност, нищо чудно, че Люсиен намира моето присъствие тук в замяна на приятеля му за възмутително. И понеже, така или иначе, вече ме мразеше и провали плановете ми в зародиш, го попитах:
– Как се сдоби с този белег?
Той се намръщи.
– Не си затворих устата, когато трябваше да го направя, и бях наказан за това.
– Тамлин ли го направи?
– В името на Котела, не. Него го нямаше. Но той ми направи изкуственото око.
Още отговори, които не бяха точно отговори.
– Значи има елфи, които отговарят на всеки въпрос, който им зададеш, ако ги хванеш в капан?
Може би някой такъв елф ще знае как да се измъкна от условията на Договора.
– Да – каза той рязко. – Сюриелите. Само че те са стари и зли и не си струва риска да тръгнеш да ги търсиш. А ако си толкова глупава и продължиш да любопитстваш, ще се наложи да стана много подозрителен и да предложа на Там да те постави под домашен арест. Макар че сигурно заслужаваш всичко, което може да ти се случи, ако тръгнеш да търсиш сюриел.
Сигурно се спотайват наблизо, щом изглежда толкова неспокоен. Люсиен обърна рязко глава надясно и се заслуша, а изкуственото му око тихо жужеше и се въртеше. Косъмчетата по врата ми настръхнаха и лъкът се озова в ръцете ми, зареден за секунда, стрелата насочена в посоката, накъдето гледаше Люсиен.
– Свали лъка – прошепна той, гласът му беше нисък и груб. – Свали проклетия лък, човеко, и гледай право пред себе си.
Послушах го и усетих как настръхвам цялата, когато от храсталака до нас се чу шумолене.