– Не зная как да използвам меч. Знам само как да ловувам.
– То е същото.
– За мен е различно.
Люсиен млъкна и се замисли.
– Мисля, че вие, човеците, сте такива противни страхливци, че щеше да се подмокриш, да се свиеш на кълбо и да чакаш да дойде смъртта, ако тогава знаеше със сигурност какъв е Андрас.
Беше непоносим. Люсиен въздъхна и ме огледа.
– Винаги ли си толкова сериозна и скучна?
– А ти винаги ли си такъв простак? – заядох се в отговор.
Трябва да умра, наистина заслужавам да умра за тези си думи.
Само че Люсиен ми се ухили.
– Така е много по-добре.
Изглежда, Алис не е сбъркала.
* * *
Каквото и кратко примирие да настъпи между нас следобеда, на вечеря от него не остана и следа.
Тамлин се беше отпуснал на стола си и прокарваше нокът по ръба на бокала си. Ръката му замря в момента, в който влязох в стаята, с Люсиен по петите. Зелените му очи ме приковаха на място.
Ясно. Тази сутрин отказах поканата му с оправданието, че искам да съм сама. Тамлин бавно обърна поглед към Люсиен, чието лице изглеждаше мрачно.
– Ходихме на лов – каза той.
– Чух – каза Тамлин грубо и продължи да гледа ту мен, ту него, докато сядахме на масата. – Забавно ли беше?
Ноктите му потънаха обратно в плътта.
Люсиен не отговори, остави тази част на мен. Страхливец. Прокашлях се.
– Горе-долу – казах.
– Хванахте ли нещо? – всяка негова дума режеше на място.
– Не – Люсиен се прокашля многозначително, сякаш ме насърчаваше да продължа да разказвам.
Аз обаче нямаше какво да кажа. Тамлин се взира в мен известно време, а после започна да яде. Изглежда, и на него не му се говореше толкова с мен.
Тогава Люсиен тихо каза:
– Там.
Тамлин вдигна поглед от чинията си. Зелените му очи бяха повече очи на звяр, отколкото на човек. Настоятелният му поглед означаваше, че държи да чуе какво има да казва Люсиен.
Люсиен преглътна с усилие.
– Боге беше в гората.
Вилицата на Тамлин се огъна в ръката му и той попита с убийствено спокойствие:
– Срещнахте ли го?
Люсиен кимна.
– Мина покрай нас, доста близо. Трябва да се е промъкнал през границата.
Металната вилица направо изстена, когато ноктите на Тамлин изскочиха от пръстите му и окончателно я унищожиха. Той се изправи с мощно, свирепо движение. Опитах се да не потреперя пред сдържаната му ярост, пред удължаващите се зъби, когато каза:
– Къде в гората?
Люсиен му обясни. Тамлин хвърли поглед към мен, след което излезе от стаята и затвори вратата след себе си толкова внимателно и тихо, че се изплаших.
Люсиен издиша шумно и бутна все още наполовина пълната си чиния с храна. Разтри слепоочията си с пръсти.
– Къде отива? – попитах аз, загледана към вратата.
– Да преследва Боге.
– Но ти каза, че той не може да бъде убит, че никой не може да го погледне.
– Там може.
Дъхът ми секна за миг. Грубоватият Върховен елф, който се опитва да ми прави непохватни комплименти, е способен да убие Боге. И въпреки това ми сервира лично онази първа вечер, предложи ми живот вместо смърт. Още тогава знаех, че е смъртоноопасен, че е някакъв воин, но...
– И отиде да търси Боге там, където бяхме днес?
Люсиен сви рамене.
– Ако някъде има следа, по която да тръгне, тя е там.
Нямах представа как някой може да се изправи пред този безсмъртен ужас, с който се срещнах днес, но... проблемът не беше мой.
И само защото Люсиен приключи с вечерята, не означаваше, че аз съм приключила. А и се беше замислил толкова дълбоко, че изобщо не забеляза пиршеството, което си устроих.
После се прибрах в стаята си и тъй като бях будна и нямах какво да правя, се загледах през прозореца към градината, в очакване да се върне Тамлин. Но той не се връщаше.
Наточих ножа, който бях скрила, на един камък, взет от градината. Измина цял час, но Тамлин все още го нямаше.
Луната показа лицето си и превърна градината в плетеница от сребриста светлина и сенки.
Абсурдно. Пълен абсурд – да чакам завръщането му, да видя дали наистина ще оцелее след сблъсъка с Боге. Извърнах се от прозореца с намерението да си легна.
Тогава зърнах някакво движение в градината.
Метнах се към завесите до прозореца, за да не види, че го чакам, и надникнах иззад гънките им.
Не беше Тамлин, но някой се спотайваше до живия плет срещу входа на къщата. И гледаше към мен.
Мъж, прегърбен, и...