— Традиция. По слънцестоене посещаваме за кратко Двора на Кошмарите, за да им отправим пожеланията си.
— Сериозно?
Мор направи гримаса, кимна на търговеца и продължи напред.
— Както казах, традиция. За да поддържаме добрите отношения. Доколкото е възможно. А след битките това лято няма да е излишно.
Все пак Кеир и армията му от Мраконосци се бяха сражавали на наша страна.
Проправихме си път през оживеното сърце на Палатата, минавайки под красива плетеница от току-що заблещукали елфически светлинки. От едно тихо спящо място в мен долетя името на картината — „Скреж и звездна светлина“.
— И с Рис решихте да ми кажете броени часове, преди да тръгнем?
— Рис го няма цял ден. Аз реших да отидем тази вечер. Най-добре така, вместо да си съсипем празника.
До навечерието на слънцестоенето имаше предостатъчно дни, но лицето на Мор запази небрежното си изражение.
Все пак реших да я притисна.
— Ти надзираваш Изсечения град, постоянно си имаш работа с тях.
Направо го управляваше в отсъствието на Рис. И редовно се разпореждаше с противния си баща.
Мор долови въпроса в твърдението ми.
— Ерис ще е там тази вечер. Аз ми каза сутринта.
Зачаках мълчаливо.
Кафявите очи на Мор притъмняха.
— Искам лично да видя колко са се сдушили двамата с баща ми.
Достатъчно основателна причина.
Глава 5
Бях се сгушила уютно на леглото ни и дремех върху одеялата и пухените завивки, когато Рис най-сетне се прибра на смрачаване.
Усетих повика на силата му, дълго преди да доближи къщата, като тъмна мелодия, носеща се из света.
Мор ме беше уведомила, че заминаваме за Изсечения град след около час — достатъчно време, че да избера да почета книга пред писмата върху писалището от палисандрово дърво в другия край на стаята. Бях прочела едва десетина страници, когато Рис отвори вратата на спалнята ни.
Разтопен сняг блестеше по илирианския му кожен костюм, по тъмната му коса и крилете му. Той затвори тихо вратата.
— Намирам те където те оставих.
Усмихнах му се и оставих книгата върху дебелата кремава завивка, която почти ме беше погълнала.
— Нали само за това ме бива?
Немирна усмивка подръпна едното ъгълче на устата му и той започна да сваля оръжията си, после и дрехите си. Но движенията му бяха тежки и бавни — сякаш с всеки свой дъх се бореше с умората.
— Май е най-добре Мор да отложи срещата в Двора на Кошмарите — свъсих вежди аз.
Той свали жакета си и метна тежката кожа върху стола пред писалището.
— Защо? Ако Ерис наистина ще е там, бих искал да го изненадам с появата си.
— Изглеждаш смазан, ето защо.
Рис драматично допря ръка до гърдите си.
— Загрижеността ти ме стопля повече от най-буйния зимен огън, любов моя.
Врътнах очи и се надигнах в леглото.
— Ял ли си поне?
Той сви рамене и тъмната му риза се опъна по широките му плещи.
— Не съм гладен.
Отметнах завивките и очите му се плъзнаха по голите ми крака.
Гореща вълна обля тялото ми, но бързо нахлузих пантофите.
— Ще ти донеса храна.
— Не искам да…
— Кога си ял?
Нацупено мълчание.
— Така си и помислих. — Загърнах се с мек халат. — Измий се и се преоблечи. Заминаваме след четирийсет минути. Ей сега се връщам.
Той прибра крилете си и елфическата светлина позлати извития нокът върху всяко от тях.
— Не е нужно да…
— Искам и отивам.
С тези думи излязох от стаята и тръгнах по небесносиния коридор.
Пет минути по-късно Рис ми отвори вратата по долни гащета и аз влязох с подноса в ръце.
— Като се има предвид, че си донесла цялата кухня — подхвана той, докато вървях към писалището, — май трябваше аз да сляза до долу.
Оплезих му се, но сбърчих чело, търсейки свободно кътче по отрупаното с листове писалище. Така и не намерих. Дори малката масичка до прозореца беше зарината. Все важни неща. Затова реших да използвам леглото.
Рис седна, сви криле зад гърба си и опита да ме придърпа в скута си, но аз се изплъзнах от ръцете му и останах на безопасно разстояние от него.
— Първо си изяж храната.
— После ще изям и теб — отвърна с палава усмивка той, но все пак нападна храната.
Бързото му лакомо ядене скоро разсея горещината, която думите му разпалиха в мен.
— Изобщо хапвал ли си нещо цял ден?
Той ме стрелна с виолетов поглед, довършвайки хляба си, и посегна към студеното печено телешко.
— Сутринта изядох една ябълка.