Рис вдигна вежда и аз му разказах.
Той придоби умислено изражение.
— Люсиен ще дойде ли за слънцестоенето?
— Защо, лоша идея ли е?
Рис изхъмка, свивайки по-плътно крилете си. Нямах представа как понася студа при полет дори и с щит. Всички мои опити да се справя през последните седмици траеха едва по няколко минути. Успях само миналата седмица, когато полетът ни от Дома на Ветровете се оказа доста по-горещ от обичайното.
Рис най-накрая отговори:
— Ще го понеса.
— Люсиен със сигурност много би се зарадвал на такова сърдечно признание.
Половинчатата му усмивка ме накара да тръгна към него, спирайки между краката му. Прегърна ме небрежно през ханша.
— Мога да преглътна подигравките — рече той, проучвайки лицето ми с поглед. — И факта, че още се надява някой ден да се сдобрят с Тамлин. Но не мога да понеса мисълта за отношението му към теб след случилото се В недрата на Планината.
— Аз мога. Вече съм му простила.
— Е, ще ме прощаваш, но аз не мога.
Леден гняв помрачи звездите във виолетовите му очи.
— И сега едвам разговаряш с Неста — изтъкнах. — А с Илейн си способен да общуваш нормално.
— Илейн си е Илейн.
— Ако обвиняваш едната, трябва да обвиняваш и другата.
— Напротив. Илейн си е Илейн — повтори той. — Неста е… Тя е илирианка. Това си е чист комплимент, но ето: илирианка е по душа. Така че не оправдавам поведението й.
— Тя се реваншира през лятото, Рис.
— Не мога да простя на никого, който те е наранил.
Студени, жестоки думи, изречени с небрежна изтънченост.
Въпреки това не хранеше злоба към онези, които нараняваха него. Плъзнах ръка по плетеницата от татуировки на мускулестите му гърди, проследявайки усуканите им линии. Той потрепери от допира ми и крилете му подскочиха леко.
— Те са моето семейство. Рано или късно трябва да простиш на Неста.
Рис опря чело между гърдите ми и обгърна кръста ми с ръце. За един дълъг момент просто вдиша аромата ми, сякаш пълнеше дробовете си с него.
— Това ли да ти подаря за слънцестоенето? — прошепна той. — Прошка за Неста, че е пускала четиринайсетгодишната си сестра в гората?
Вдигнах брадичката му с пръст.
— Няма да получиш никакъв подарък от мен, ако продължаваш с това цупене.
Палава усмивка.
— Гадняр! — изсъсках и понечих да отстъпя назад, но той стисна ръце около кръста ми.
Вперихме мълчаливи погледи един в друг. След малко Рис каза по връзката ни:
Мисъл за мисъл, скъпа Фейра?
Усмихнах се на искането му, тази стара игра помежду ни. Но усмивката ми бързо помръкна.
Днес се разходих до Дъгата.
Така ли?
Той погали с нос корема ми.
Прокарах мазолести пръсти през тъмната му коса, любувайки се на копринените кичури.
Срещнах художничка на име Ресина. Покани ме да рисувам с нея и приятелите й след два дни.
Рис се отдръпна, за да огледа лицето ми, и вдигна вежда.
— Защо не си развълнувана?
Посочих с въздишка стаята ни, градската къща.
— Не съм рисувала от доста време.
Не и откакто се върнахме след битката. Рис си замълча, позволявайки ми да подредя разбърканите думи в главата си.
— Струва ми се егоистично — признах си накрая. — Да отделям толкова време за себе си, при положение, че имаме толкова работа и…
— Не е егоистично. — Той стисна ханша ми. — Ако ти се рисува, рисувай, Фейра.
— Още има хора без дом в града ни.
— Няма да им навредиш, ако отделяш по няколко часа на ден за рисуване.
— Не е само това. — Наведох се, опирайки чело в неговото, и цитрусово-морското му ухание изпълни дробовете ми, сърцето ми. — Прекалено много неща искам да нарисувам. Имам нужда да ги нарисувам. Как да избера? — Вдишах треперливо и се отдръпнах от него. — Не знам дали съм готова да видя какво ще излезе на листа.
— Хм… — Рис ме замилва нежно, успокоително по гърба. — Дали ще е тази седмица, или след два месеца, мисля, че трябва да отидеш. Поне опитай. — Той плъзна поглед из стаята, по дебелия килим, сякаш виждаше цялата къща под нас. — Ако искаш, можем да превърнем старата ти спалня в ателие…
— Няма нужда — прекъснах го. — Светлината там не е подходяща. — Той вдигна вежди и аз му признах: — Проверих вече. Единствената удачна стая е всекидневната, а не ми се иска да умирисвам цялата къща на боя.
— Едва ли някой ще възрази.
— Аз възразявам. Пък и обичам да работя сама. Хич не ми се иска Амрен да виси зад мен и да коментира творчеството ми.
Рис се засмя.