— А ви трябват два часа за обличане — парира Мор. След умишлена пауза добави: — И не говоря за Фейра.
Рис се засмя гърлено и сведе чело към моето. Затворих очи и вдишах уханието му, откъсвайки пръсти от него.
— Не сме приключили — обеща ми дрезгаво, целуна хлътнатината на гърлото ми и се отдръпна. — Върви да тормозиш някой друг — провикна се на Мор и тръгна към банята с изчезнали криле. — Отивам да се наконтя.
Мор се изкиска и леките й стъпки заглъхнаха по коридора.
Отпуснах се върху възглавниците с дълбока въздишка, угасявайки желанието, превзело тялото ми. От банята се чу шуртене на вода, последвано от тихо скимтене.
Изглежда, не само аз имах нужда да охладя страстите.
И наистина, когато след няколко минути влязох в банята, Рис се миеше настръхнал във ваната.
Потопих пръсти в сапунената вода, потвърждавайки подозрението си: беше леденостудена.
Глава 6
Нямаше светлина на това място.
Никога не бе имало.
Дори венците от бор и бодлива зеленика и пращящите огньове с брезови цепеници в чест на слънцестоенето не успяваха да разсеят вечния мрак, царящ в Изсечения град.
Не беше мракът, който Мор беше обикнала във Веларис, който беше неразделна част от Рис, също като кръвта му.
Тук господстваше мракът на разложението, на покварата. Мрак, задушаващ живота.
А златокосият елф, застанал сред внушителните колони с изсечени люспести зверове в тройната зала, беше изтъкан от него. Черпеше силите си от него.
— Извинявам се, ако сме прекъснали тържеството — рече любезно Рисанд на Кеир и елфа до него.
Ерис.
Тройната зала се беше опразнила. Само дума от Фейра и обичайната пасмина, която гуляеше, танцуваше и кроеше заговорите си тук, напусна. Останаха единствено Кеир и най-големият син на Великия господар на Есента.
Кеир проговори пръв, приглаждайки реверите на черния си жакет:
— На какво дължим това удоволствие?
Презрителният му тон… Мор още чуваше как шепне с него обида след обида в дома на семейството й, на всяка среща и сбирка, когато братовчед й не присъстваше. Нечистокръвен изрод. Позор за рода ни.
— Велики господарю!
Изрече думите, без да се замисля. И гласът й, гласът, който използваше тук… Не беше нейният. Никога нейният, не и тук, долу, в мрака. Със същия студен безмилостен тон поясни:
— На какво дължим това удоволствие, Велики господарю?
Нарочно оголи зъби.
Кеир не й обърна внимание.
Така обичаше да демонстрира неуважението си: държейки се сякаш човекът пред него не заслужава усилието да му отговори.
Опитай нещо ново, нещастно копеле.
Рис се намеси, преди Мор да е изрекла коментара си на глас, и тъмната му мощ изпълни стаята, цялата планина.
— Идваме да поднесем на теб и близките ти най-добрите си пожелания за слънцестоенето, разбира се. Но ти май вече си имаш гост.
Сведенията на Аз бяха безпогрешни, както винаги. Тази сутрин, когато сенкопоецът я намери в библиотеката в Дома на Ветровете, където Мор четеше за обичаите в Двора на Зимата, тя дори не го попита как е разбрал, че Ерис ще гостува на Кеир същата вечер. Отдавна беше научила, че Аз не обича да споделя подобна информация.
Но елфът от Двора на Есента, застанал до Кеир… Мор се насили да погледне Ерис. Право в кехлибарените му очи.
По-студени от всяко кътче в Двора на Калиас. Бяха такива, откакто се беше запознала с него преди пет века.
Ерис допря длан върху предницата на оловносивия си жакет — същинско олицетворение на галантността, типична за Двора на Есента.
— Реших и аз да поднеса пожеланията си за слънцестоенето.
Този глас. Този копринен високомерен глас. Нито тонът, нито тембърът му се бяха променили през вековете. От онзи ден насам.
Топли слънчеви лъчи обливат като разтопено масло листата и ги карат да блестят като рубини и цитрини. Изпод шумата и корените, върху които са я захвърлили, се носи влажният земен мирис на гнило.
Всичко я боли. Всичко. Не може да помръдне. Способна е единствено да гледа как слънцето се спуска по небосвода над високите гъсти корони на дърветата, да слуша как вятърът свисти между сребристите им стволове.
А изворът на болката, прогаряща тялото й като жив огън с всяка насечена, раздираща глътка въздух…
Леки равномерни стъпки по шумата. Шест чифта. Гранична стража, патрул.
Помощ. Някой щеше да й помогне…