Някога бе обичала да дразни Кеир и двора му, да ги държи на нокти. Дори беше счупила няколко кости на камерхера — след като Рис изпотроши ръцете му. Направи го с удоволствие заради думите му към Фейра, а после на драго сърце си тръгна, когато майка й я изгони от покоите им. Възбрана, която важеше и сега. Но още преди няколко месеца, когато Ерис влезе в онази съвещателна зала…
Ти си на повече от петстотин години, напомняше си често Мор. Можеше да посрещне предизвикателството далеч по-достойно.
Нямам навика да чукам илирианска измет.
Дори сега, дори след като Азриел я намери в гората, след като Маджа заличи напълно белезите от онези гвоздеи… Не биваше да идва тази вечер.
Кожата й се обтегна по костите й, коремът й се сви. Страхливка.
Беше надвивала множество врагове, беше се била в толкова войни, но като гледаше двамата елфи един до друг… Усети как Фейра се напряга до нея заради нещо, казано от Ерис.
Великата й господарка му отвърна:
— На баща ти му е забранено да влиза в човешките земи.
Тонът й беше безкомпромисен, а в очите й светеше стомана.
Ерис просто сви рамене.
— Не смятам, че решението е твое.
Рис пъхна ръце в джобовете си — олицетворение на вродената аристократичност. Но сенките и изпъстрената със звезди тъмнина, разстилащи се като облак край него, разтърсващи планината с всяка негова стъпка — те бяха истинското лице на Великия господар на Двора на Нощта. Най-могъщият Велик господар в историята.
— Съветвам те да напомниш на Берон, че експанзията не е позволена. На никой от дворовете.
Ерис не се впечатли. Нищо никога не го притесняваше. Мор намрази студения му, резервиран нрав още от мига, в който го срещна. Липсата на интерес и емоции към света.
— Тогава аз ще си позволя да посъветвам вас, Велики господарю, да обсъдите въпроса със скъпия си приятел Тамлин.
— Защо?
Въпросът на Фейра разряза въздуха като острие на нож.
Ерис се усмихна змийски.
— Защото неговата територия е единствената граничеща с човешките земи. Струва ми се, че всеки, решил да разшири владенията си, ще трябва да мине първо през Двора на Пролетта. Или поне да получи разрешение от Тамлин.
Още един елф, когото Мор щеше да убие някой ден. Ако Фейра и Рис не я изпревареха.
Нямаше значение как е постъпил във войната Тамлин и това, че беше довел войските на Берон и човеците. Че беше изиграл Хиберн.
В мислите й беше друг ден, друга жена, повалена на земята — и Мор нямаше да забрави, нито да прости.
Студеното лице на Рис обаче придоби умислен вид. Личеше си, че не му е приятно да получава сведения от Ерис, но информацията си беше информация.
Мор рязко обърна поглед към Кеир и го хвана да я гледа.
С изключение на заповедта си към камерхера, още не беше продумала и дума. Не беше допринесла за разговора. Не беше изказала мнение.
Прочете го в очите на Кеир. Усети доволството му.
Кажи нещо. Измисли какво да кажеш. Смачкай самодоволния му фасон.
Рис обаче реши, че срещата е приключила, хвана нея и Фейра под ръка и ги поведе към изхода, разтърсвайки отново планината. Мор нямаше представа какво е казал на Ерис.
Жалка си. Жалка страхливка.
Истината е твоята дарба. И твое проклятие.
Кажи нещо.
Но така и не й хрумнаха думи, с които да порази баща си.
Докато червената й рокля се развяваше зад нея, Мор обърна глава към него и към подсмихващия се наследник на Двора на Есента и последва Великия си господар и Великата си господарка през мрака, обратно към светлината.
Глава 7
— Ти поднасяш най-добрите подаръци за слънцестоенето, Аз.
Обърнах гръб на големите прозорци в личния ми кабинет в Дома на Ветровете, откъдето съзерцавах Веларис, облян в багрите на ранното утро.
Шпионинът ми и мой брат остана от другата страна на огромното дъбово бюро, чиято повърхност бе отрупана с карти и писмени сведения, донесени от него. Гледаше ме със същото каменно изражение още откакто почука на двойната врата на кабинета ми малко след съмване. Сякаш бе очаквал, че няма да мигна цяла нощ след неособено деликатното предупреждение на Ерис за границите на Тамлин.
Фейра не го спомена, като се прибрахме. Не изглеждаше готова да обсъжда подхода ни към Великия господар на Пролетта. Заспа бързо, оставяйки ме да размишлявам пред камината във всекидневната.
Съвсем обяснимо долетях дотук преди изгрева — исках хапещият студ да прогони от тялото ми тежестта на безсънната нощ. Крилата ми още бяха вкочанени на места.