— Всичко, което си му казал… е самата истина — отбеляза с неосъдителен, спокоен тон.
Една от празнините в мен се поизпълни донякъде.
— Трябваше да подходя по-достойно.
— Държиш се достойно през повечето време. Позволено ти е да се отпускаш понякога.
Тя се усмихна широко. Ярка като пълнолуние усмивка, по-прелестна от всяка звезда в небосвода.
Още не й бях купил подарък за слънцестоенето. И за рождения ден.
Като видя гримасата ми, килна глава и плитката й се преметна през едното й рамо. Погалих я, любувайки се на копринените кичури под премръзналите ми пръсти.
— Ще се видим у дома — обещах и й върнах торбите.
Този път тя се намръщи.
— Къде отиваш?
Целунах я по бузата, вдишвайки аромата й на люляк и круша.
— Имам да свърша няколко задачи.
Пък и като я гледах, като вървях до нея, още по-трудно владеех гнева, бушуващ в мен. Красивата й усмивка ме тласкаше да се върна в Двора на Пролетта и да пронижа Тамлин с илирианския си нож.
Много достойно, няма що.
— Иди да ме нарисуваш гол — смигнах й и излетях в студеното небе.
Смехът й ме придружи чак до Палатата на шивачите и бижутерите.
Плъзнах очи по асортимента от накити, които любимата ми бижутерка бе подредила на черно кадифе върху стъклената витрина. Всичките сияеха с примамлив вътрешен пламък под светлините на уютното магазинче.
Сапфири, смарагди, рубини… Фейра имаше от всичко. Е, в умерени количества. Изключение правеха само диамантените гривни, които й подарих за Звездопада.
Беше ги носила само два пъти.
В онази нощ, когато танцувах с нея до зори и съвсем плахо започвах да се надявам, че споделя поне малка част от чувствата ми.
И в нощта, когато се върнахме във Веларис след финалната битка с Хиберн. Когато се появи пред мен само по диамантените гривни.
Поклатих глава и заявих на стройната, почти безплътна елфка зад тезгяха:
— Колкото и да са красиви, Нийв, не мисля, че милейди би искала бижута за слънцестоенето.
Бижутерката сви рамене без ни най-малко разочарование. Бях й редовен клиент и знаеше, че рано или късно ще купя някоя от стоките й.
Върна подноса с бижута под витрината и извади друг с ловките си, обгърнати в нощ ръце.
Не беше сянка, но нещо подобно. Високото й фино тяло бе обвито в нощен мрак, но очите й светеха като разпалени въглени. Всичко останало ту се появяваше, ту изчезваше — сякаш сенките се разсейваха, колкото да покажат тъмна ръка, рамо, крак. Произлизаше от народ на майстори бижутери, населяващ най-затънтените планински мини в Двора. Повечето реликви в дома ни бяха творение на Тартера, включително гривните и тиарите на Фейра.
Нийв посочи с обвита в сенки ръка втория поднос.
— Дано не ви се стори самонадеяно, но бях подбрала тези за лейди Амрен.
Наистина всичките пееха името на Амрен. Огромни скъпоценни камъни, изящен обков. Величествени бижутерски шедьоври за величествената ми приятелка. Която бе направила толкова много за мен, за другарката ми, за народа ни. За света.
Огледах трите бижута. Въздъхнах.
— Ще купя и трите.
Очите на Нийв просветнаха като жива ковашка пещ.
Глава 12
— Какво е това, по дяволите? — попитах следващата вечер, когато Касиан се ухили насреща ми и махна с ръка към купчината борови клони, струпани върху изящния червен килим в средата на фоайето.
— Украса за слънцестоенето. Директно от пазара.
По широките му рамене и тъмната му коса белееше сняг, а смуглите му бузи бяха почервенели от студ.
— Това ли наричаш украса?
Той се подсмихна.
— В Двора на Нощта е традиционно да носим вкъщи купчина борови клонки за този празник.
Скръстих ръце.
— Много смешно.
— Сериозно говоря. — Той се засмя, защото го изгледах кръвнишки. — Клонките са за парапетите и полиците над камините, умнице. Искаш ли помощ?
Той съблече дебелото си палто и го закачи в гардероба в коридора, оставайки по черен жакет и риза. Аз просто го наблюдавах и тупах с крак.
— Какво? — вдигна вежди той.
Рядко виждах Касиан в дрехи, различни от илирианския му кожен костюм, но тези, макар и не толкова изтънчени като одеждите на Рис и Мор, доста му отиваха.
— Така ли ще ме поздравяваш вече? Ще стоварваш камари дърва в краката ми? Прекара няколко дни в онзи илириански лагер и забрави всичките си обноски.
Само след секунда Касиан вече беше при мен, вдигна ме от пода и така ме завъртя във въздуха, че направо ми прилоша. Заблъсках го в гърдите с ругатни.