Ще ме послуша, и още как.
— Ами ти? — насилих се да попитам. — Ти… добре ли си?
Илейн ме погледна през рамо на влизане във фоайето и зави наляво към трапезарията. Във всекидневната отсреща разговорите секнаха заради аромата на храната.
— Защо да не съм добре? — попита сестра ми с усмивка.
Познавах тези усмивки. Използвах ги върху собственото си лице.
Всички останали се спуснаха от всекидневната, а Касиан целуна Илейн по бузата за поздрав и едва не я премести от пътя си, за да стигне до масата. Амрен само й кимна, рубиненото й колие проблесна под кълбата елфическа светлина, окачени сред гирляндите в коридора. Мор я целуна звучно и по двете бузи. Накрая мина и Рис, клатейки глава, като видя, че Касиан подхваща платата, доветряни от Нуала и Серидуен. Понеже Илейн живееше под един покрив с нас, другарят ми само й се усмихна за поздрав, преди да заеме мястото си от дясната страна на Касиан.
Азриел излезе от всекидневната с чаша вино в ръка. Плътно прибраните му криле разкриваха красивия му, макар и семпъл черен жакет.
Усетих как сестра ми се сковава при появата му. Гърлото й подскочи.
— Цяла вечер ли смяташ да държиш това пиле? — попита ме от масата Касиан.
Аз му направих фасон и тръгнах към него, стоварвайки платото върху дървения плот.
— Изплюх се в него — отбелязах мило.
— Значи ще е още по-вкусно — изчурулика Касиан с усмивка.
Рис се засмя и отпи голяма глътка от виното си.
Стигнах до мястото си между Амрен и Мор тъкмо когато Илейн поздравяваше Азриел.
Аз не й отвърна.
Просто тръгна към нея.
Мор се напрегна до мен.
Азриел обаче само пое тежкото плато с картофи от ръцете на сестра ми и каза с нежен глас:
— Седни. Аз ще ги поднеса.
Ръцете на Илейн стърчаха във въздуха, сякаш призракът на платото оставаше между тях. Накрая примига и ги свали, забелязвайки престилката си.
— Аз… ей сега се връщам — промълви и тръгна обратно по коридора, преди да й обясня, че никой няма да възрази, ако седне на масата с брашно по дрехите си.
Азриел остави картофите в центъра на масата и Касиан веднага им налетя. Или поне опита. В един момент ръката му се устреми към лъжицата за сервиране. В следващия белязаните пръсти на Азриел се обвиха около китката му.
— Ще изчакаш — нареди сенкопоецът.
Мор зяпна толкова широко, че очаквах полусдъвканият зелен фасул в устата й всеки момент да падне в чинията й. Амрен само се подсмихна над ръба на винената си чаша.
Касиан се опули насреща му.
— Какво да чакам? Сос ли?
Азриел не пусна ръката му.
— Ще изчакаш всички да седнат на масата, преди да започнеш да се храниш.
— Прасе — додаде Мор.
Касиан изгледа остро полуопразнената й чиния със зелен фасул, пиле, хляб и шунка. Въпреки това отдръпна ръка и седна на стола си.
— Не знаех, че си толкова върл защитник на обноските, Аз.
Азриел просто пусна ръката му и впери поглед в чашата си с вино.
Илейн се върна без престилка и с наново сплетена коса и зае челното място на масата.
Касиан изгледа кръвнишки Азриел. Аз го игнорира демонстративно.
Касиан все пак изчака Илейн да напълни чинията си, преди да посегне към храната. Останалите също.
С Рис се спогледахме през масата.
Това пък какво беше?
Рис режеше глазираната си шунка с плавни опитни движения.
Нямаше нищо общо с Касиан.
Така ли?
Рис пъхна парче месо в устата си и посочи с нож моята чиния, подканяйки ме да започвам.
Да кажем просто, че приема подобни случки твърде При объркания ми поглед добави: — му белези от отношението към майка му. Много белези.
Майка му била слугиня, почти робиня, когато той се родил. И след това. Никой никога не чака другите на масата, най-малко Касиан. Лошите спомени го връхлитат в неочаквани моменти.
Постарах се да не поглеждам към сенкопоеца.
Разбирам.
Вместо това се обърнах към Амрен и огледах чинията й. Вътре имаше по малко от всяка храна.
— Още ли свикваш с нашата храна?
Амрен изсумтя, въртейки с вилица задушените в мед моркови.
— Кръвта е по-вкусна.
Мор и Касиан се задавиха.
— Пък и преди храненето не ми отнемаше толкова време — оплака се Амрен и пъхна миниатюрно парче печено пилешко между червените си устни.
Ядеше по малко и бавно. Първото й нормално хранене, след като се върнахме от войната — супа от леща — предизвика едночасово повръщане. Затова приспособяваше тялото си постепенно. До ден-днешен не се нахвърляше на ястията като нас. Или заради физическата реакция на организма си, или заради личния си период на свикване.