— Да не говорим за другите неприятни странични ефекти от яденето — продължи Амрен, кълцайки морковите на тънки резенчета.
Азриел и Касиан се спогледаха, после като че ли и двамата видяха нещо много интересно в чиниите си. Едвам сдържаха усмивките си.
Илейн попита:
— Какви странични ефекти?
— Не отговаряй — намеси се Рис, посочвайки Амрен с вилицата си.
Амрен му изсъска и тъмната й коса се люшна като завеса от течна нощ.
— Знаеш ли колко е досадно да търся тоалетна където и да отида?
Съскащ звук долетя откъм Касиан, но аз стиснах устни. Мор сграбчи коляното ми под масата и тялото й се разтресе от напъна да сдържи смеха си.
Рис провлачи към Амрен:
— Да се заема ли със строежа на обществени тоалетни из Веларис заради твоите нужди?
— Сериозно говоря, Рисанд — озъби му се Амрен. Не смеех да вдигна очи към Мор. Нито към Касиан. Един поглед, и щях да рухна. Амрен посочи тялото си. — Трябваше да избера мъжко тяло. Вие поне можете да го извадите и да се облекчите където ви скимне, без да се оплискате по…
Касиан загуби контрол. После и Мор. Накрая и аз. Дори Азриел се закиска тихо.
— Наистина ли не знаеш как се пикае? — изрева Мор. — След толкова време?
Амрен кипна.
— Виждала съм как го правят животните…
— Кажи ми, че знаеш как се използва тоалетна — избухна Касиан, плясвайки с широка длан по масата. — Кажи ми, че поне това знаеш.
Залепих ръка на устата си, сякаш така можех да натикам смеха обратно вътре. От другата страна на масата очите на Рис блестяха по-ярко от звезди, а устата му трепереше от неуспешния опит да запази сериозното си изражение.
— Знам как се седи на тоалетна — изръмжа Амрен.
Мор отвори уста с превзето от смеха лице, но Илейн й отне думата:
— Имаше ли тази възможност? Да избереш мъжко тяло?
Въпросът й прониза смеха ни, профуча като стрела помежду ни.
Амрен погледна изучаващо сестра ми. Бузите на Илейн руменееха от неприличния ни разговор на масата.
— Да — отвърна накрая. — В предишната ми форма нямах пол. Просто съществувах.
— Тогава защо избра точно това тяло? — попита я Илейн и елфическата светлина на полилея проблесна по вълните на златистокестенявата й плитка.
— Повече ме привлече женският облик — отговори искрено Амрен. — Стори ми се по-симетричен. Хареса ми.
Мор сведе поглед към собствените си прелести.
— Вярно е.
Касиан се подсмихна. Илейн попита:
— И след като вече населяваш това тяло, няма как да го замениш с друго?
Амрен присви леко очи. Изопнах гръб и погледът ми запрескача между двете. Да, беше необичайно Илейн да говори толкова, но напоследък състоянието й се подобряваше. През повечето дни разсъдъкът й се избистряше — имаше моменти на мълчаливост и меланхолия, но поне мислеше трезво.
За моя изненада сестра ми не трепна от втренчения поглед на Амрен, която каза:
— Питаш от любопитство към моето минало или към собственото си бъдеще?
Въпросът й така ме стъписа, че не можах дори да я смъмря. Същото важеше и за останалите.
Илейн сбърчи чело и преди да се намеся, попита:
— Какво искаш да кажеш?
— Няма как отново да станеш човек, момиче — заяви Амрен с лека нотка на умиление в гласа.
— Амрен! — предупредих я аз.
Лицето на Илейн почервеня още повече и тя изпъна гръб. Но не избяга.
— Не знам за какво говориш — отвърна с неочаквано студен тон.
Огледах другите. Рис я гледаше смръщено, Касиан и Мор правеха гримаси, а Азриел… По красивото му лице се четеше състрадание. Състрадание и тъга.
Илейн от месеци не говореше нито за трансформацията си, нито за Котела, нито за Грейсън. Реших, че започва да свиква с елфическата си форма, че поне донякъде се е сбогувала с живота си на смъртна.
— Амрен, имаш изумителна дарба да съсипваш настроението на вечеря — отбеляза Рис, въртейки виното в чашата си. — Чудя се дали не би могла да го превърнеш в професия.
Втората в командването на войската му го изгледа кръвнишки. Рис й отвърна с безмълвно предупреждение.
Благодаря ти — казах по връзката ни. Той ми прати топла вълна като милувка.
— Заяждай се с някой от твоята категория — каза Касиан на Амрен, тъпчейки печено пиле в устата си.
— Ще ми е жал за мишките — измърмори Азриел.
Мор и Касиан прихнаха в смях, заради който Азриел се изчерви, а Илейн им се усмихна с признателност. Амрен пък им се намръщи.